І. Практическа същност на понятието „ипотекарен кредитор“.
Оставяйки историческите корени на понятието настрана, смисълът на ипотечното право е, че поставя едно лице в привилегия пред друго. Ипотеката създава възможност за промяна на общия ред, според който цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечаване и удовлетворяване на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него. Носителят на ипотечното право има редица права, които обаче са различни при индивидуалното и универсалното изпълнение. Именно тези разлики и проблемите, които възникват в резултат на тях, са предмет на настоящото изложение.

ІІ. Права на ипотекарния кредитор при индивидуално изпълнение (по реда на ГПК)
1. Правото на иск за запазване целостта на ипотекирания имот.
Смисълът на това право е да не се стигне до увреждане на имущество, върху което ипотекарният кредитор има привилегия и което в един момент би послужило за удовлетворяване на вземанията му. Такъв иск той има срещу всяко трето лице, което посяга върху ипотекирания имот на общото основание, че всеки е длъжен да се въздържа от действия, които причиняват щети другиму.

2. Право на предпочтително удовлетворение от цената на ипотекираната вещ
Това право е едно от основните права на ипотекарния кредитор и безспорно най-важното от практическа гледна точка. Това право дава възможност на ипотекарния кредитор, при продажба на имота, върху който има учредена ипотека в негова полза, той да получи получените от продажбата средства преди останалите кредитори.
Пред него са поставени единствено вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение (чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД) и вземанията на държавата за данъци върху имота (чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД).
По отношение на разноските по принудителното изпълнение дълго време в практиката имаше спорове кои точно разноски се ползват и попадат в приложното поле на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Въпросът получи разрешение с Тълкувателно решение от 26.06.2015година по тълкувателно дело 2/2013година на ОСГТК на ВКС, а именно (т. 6 от цитираното решение): „Не всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. С такова право се ползват и в първия ред на специалните привилегии се включват разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят. В този ред може да бъдат включени и разноските на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат.
Разноските на първоначалния взискател за обезпечението на иска срещу длъжника чрез налагане на запор или възбрана върху събраното вземане или осребрената вещ, постъпленията, от които се разпределят, се ползват с привилегия, но когато в
разпределението участват присъединени кредитори със специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2, 3 и 4 ЗЗД, разноските се включват след тях – в реда преди първата по ред обща привилегия; а когато в разпределението участват и кредитори с привилегия по чл. 16, ал. 3 ЗОЗ – преди техния ред.
Не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД разноските за други, реализирани по искане на първоначалния взискател изпълнителни способи нито разноските, направени от него за изпълнителни способи, които не са приложени.
Не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД разноските на първоначалния взискател, в т.ч. тези за адвокатско възнаграждение в производството по издаване на изпълнителния лист.
Не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД никакви разноски на присъединени взискатели, освен разноските по исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД, когато са направени от тях. Тези разноски се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД и когато са направени от първоначалния взискател; но когато в разпределението участват заложни и ипотекарни кредитори, на които оспорените с иск сделки не са противопоставими поради поредността на учредяването на залога или ипотеката, както и други присъединени кредитори със специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 и 4 ЗЗД, те се включват след тях – в реда преди първата по ред обща привилегия; а когато в разпределението участват и кредитори с привилегия по чл. 16, ал. 3 ЗОЗ – преди техния ред.“

По отношение на второто вземане, което законодателят поставя пред привилегията на ипотекарния кредитор при индивидуалното изпълнение, а именно вземането на държавата за данъци върху имота, то практиката в тази насока по отношение на данъка, дължим за имота, е константна. 

Съществува спор относно обхвата на понятието „данъци“  и той е дали в това понятие се включва такса битови отпадъци (ТБО), или не. Според Решение № 12081 от 13.10.2014 г. по адм. д. № 2823/2014 г., VІІ отд. на ВАС – „Неправилни са изводите на съда, че таксата за поддържане на чистота се дължи само поради принадлежността на имота към определена община. Такса битови отпадъци не е данък.“ В този смисъл са и Решение № 6294 от 12.05.2014 г. по адм. д. № 349/2014 г., VІІ отд. на ВАС, Решение № 9252 от 02.07.2014 г. по адм. д. № 2631/2014 г., VІІ отд. на ВАС.
Моето мнение е, че ТБО не е данък и не се ползва от предпочтително удовлетворение пред вземането на ипотекарния кредитор.
3.Право на предпочтително удовлетворение върху доходите от вещта (чл. 173, ал. 2 ЗЗД)
Това право дава възможност на ипотекарния кредитор, освен да продаде вещта, да получи доходите, които тя носи от момента, в който длъжникът е изпаднал в забава (и по-конкретно от момента на получаване на призовката за доброволно изпълнение), до момента на продажбата на същата. Това биха могли да бъдат доходи от наем, аренда, субсидии, плодовете, които носи имотът. Това право на ипотекарния кредитор е скрепено и от специален иск по чл. 173, ал. ЗЗД за реализирането му.
4.Право  да иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК (чл. 173, ал. 3 ЗЗД)
Това право на ипотекарния кредитор му дава привилегия, наред с държавата, общините, банките. И въпреки споровете във връзка с това дали банките би следвало да имат привилегия, наред с държавата и общините, то правото на ипотекарния кредитор, съдържащо се в чл. 417 ГПК и 418 ГПК, никога не е било предмет на дискусии. То се съдържаше и в старата редакция на ГПК и естеството му предполага наличието на правна възможността кредитора да ползва облекчен ред (и процесуален, и финансов) да реализира правата си.
5.Право да изнесе на публична продан несеквестируем имот  (чл. 445, ал. 1 ГПК)
Понятието „несеквестируемост“ означава забрана за принудително изпълнение върху имот, собственост на длъжник, физическо лице. Българското гражданско право приема, че на длъжникът физическо лице не би следвало да му бъдат отнети определени имущества, които му гарантират определен минимален социален минимум. Изключение от този общ принцип е направено за заложния и за ипотекарния кредитор. Това означава, че ипотекарния кредитор може да насочи изпълнението си дори върху имот, който е несеквестируем и от който останалите кредитори не биха могли да се удовлетворят. 
6.Право да насочи изпълнението върху имота, без значение чия собственост е той (чл. 429, ал. 3 ГПК)
Много важна привилегия на ипотекарния кредитор. Практическото й приложение е доста голямо. Тя дава право на ипотекарния кредитор да се снабди с изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение срещу всеки собственик на имота, който се явява за него ипотекарен длъжник. А ако имотът, предмет на ипотека, е бил прехвърлен на трето лице след снабдяване  с изпълнителен титул, това право следва да се реализира срещу всяко лице, собственик на ипотекирания имот, без да се налага снабдяване с нов такъв.
Всички гореизброени привилегии на ипотекарния кредитор му дават една изключително силна защита (1) (за сравнение в други държави държавата е преди ипотекарния кредитор припринудително изпълнение или несеквестируемостта обхваща и имоти с ипотека – Гърция). Разбира се, съществуват и редица проблеми при реализиране на горните права, но те са в значителна степен по-малки от проблемите, съпътстващи реализиране на правата на ипотекарния кредитор при универсалното изпълнение и които проблеми ще разгледаме по-долу.

ІІІ. Права на ипотекарния кредитор при универсално принудително изпълнение  (несъстоятелност)
Следва да се има предвид, че в производството по несъстоятелност ипотекарен кредитор се нарича лице, в чията полза има учредена ипотека върху недвижим имот, попадащ в масата на несъстоятелността, без това лице да има вземане от несъстоятелния длъжник. А кредитор, който има вземане от несъстоятелния длъжник, което вземане е обезпечено с ипотека, се нарича обезпечен кредитор.
1. Право на предпочтително удовлетворение от цената на ипотекираната вещ (чл. 717н ТЗ)
Това е основното право на ипотекарния кредитор в производството по несъстоятелност. Той чака, докато се реализират имотите, предмет на обезпечение и получава продажната цена. Няма право да участва при определяне на тази цена, няма право да иска насрочване на публични продани, няма как да проконтролира /чрез обжалване/ редовността на същите. Липсата на процесуални възможности води до поставяне на ипотекарния кредитор в пасивното положение да гледа отстрани как хирографарни кредитори решават как ще бъде реализиран имот, за който на практика същите нямат никакъв интерес. Нямат интерес, защото продажната цена ще бъде получена от друг. Т.е. правата на ипотекарния кредитор на практика са предоставени в ръцете на непривилегированите такива с очакването последните да прояват добра воля да защитят интереса на ипотекарния кредитор, и то справедливо.
Разбира се, горното не се получава, а и няма правна логика да се случи. На практика хирографарните кредитори бавят процеса, защото от ипотекирания имот често се получават доходи, които служат за плащане на разноските в производството по несъстоятелност. А по силата на Търговския закон, тези разноски са с привилегия преди вземането на ипотекарния кредитор.
Ипотекарният кредитор дори няма правото по чл. 638, ал. 3 ТЗ да иска продължение на индивидуално изпълнение, стартирало спрямо недвижимия имот, предмет на обезпечение. Това право се притежава единствено от обезпечения кредитор.
2. Право да обжалва решение за прекратяване на производството по несъстоятелност
С Определение №3/05.01.2015 по дело №2429/2014 на ВКС, ТК, I т.о. съдът казва, че „правният интерес на жалба срещу решението за прекратяване на производството по несъстоятелност произтича от разпоредбата на чл.717н ТЗ от правото на ипотекарния кредитор да получи припадащата му се сума след продажба на имота, послужил за обезпечение на чуждо задължение. По делото не се спори, че след продажбата на недв. имот, ипотекиран за вземане на банката, постъпилите в особената сметка на синдика суми са разпределени между кредиторите с приети вземания, без да е заделена сума за жалбоподателя. Разпоредбата на чл.717н ТЗ създава не само задължения за синдика, но изрично признава права на ипотекарния кредитор, независимо, че не е кредитор на длъжника по несъстоятелността. Признатите от закона права на ипотекарния кредитор обосновават правен интерес от обжалване на окончателния акт на производството по несъстоятелност - решението за прекратяване на производството по несъстоятелност, след като тези негови права не са зачетени от синдика и съда по несъстоятелността. В обобщение частният жалбоподател има правен интерес на жалба срещу решението за прекратяване на производството по несъстоятелност. По основателността на жалбата ще следва да се произнесе съдът, сезиран с жалбата.“
С приложението на закона, което това Определение налага, се дава възможност на ипотекарния кредитор да се намеси процесуално в производството, макар и на един доста късен етап. Практическото приложение на тази възможност е интересно, защото, за да се стигне до прекратяване на дружеството с решение, което подлежи на обжалване, би трябвало преди това да бъдат продадени всички активи на дружеството и ипотекарният кредитор да си е получил парите от продажбата.
В същото време на ипотекарния кредитор се отрича правото да може да обжалва решение на общо събрание на кредиторите: „Съгласно разпоредбата на чл.679, ал.1 ТЗ решение на събрание на кредиторите може да се бъде отменено по съдебен ред по искане на длъжника или кредитор. В конкретния случай, видно от наведените твърдения, молителят обосновава качеството си на кредитор със сключен договор за ипотека за обезпечение на банков кредит, отпуснат на трето лице, върху недвижим имот – собственост на несъстоятелния длъжник. Учредената ипотека за обезпечаване изпълнението на дълг на трето лице обаче не поражда за кредитора /банката/ вземане срещу несъстоятелния длъжник, а обуславя неговото качество на „ипотекарен кредитор“, който разполага с правата по чл.717н ТЗ - да получи сумата на обезпеченото си вземане при продажбата на имота в производството по несъстоятелност. Липсва законова възможност за участие на ипотекарните кредитори в производството по несъстоятелност, с каквато разполагат само кредиторите с вземания към длъжника.“ (Определение от 28.03.2016 г., ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, търговско дело № 281/ 2016)
Считам, че правната регламентация на процесуалните възможности на ипотекарния кредитор в производството по несъстоятелност към настоящия момент е нелогична и несъобразена с общите принципи на гражданското право. Необходими са законодателни проблеми, разрешаващи на ипотекарния кредитор активно участие в производството.

адвокат Анелия Бечева