„Форсмажор“

            Към днешна дата темата за форсмажорните обстоятелства се ползва с висок обществен интерес, като тя вълнува много от нашите клиенти, партньори и контрагенти. Настоящата кратка статия има за цел да постави кратки акценти в отговор на зачестилите им запитвания относно приложимостта на института и правната му същност.

            На първо място, легалният термин, използван в българското законодателство е „непреодолима сила“, който термин, може да се каже, съответства на френското force majeure и на латинското vis major. Но доколкото приложимото право в Републиката е българското, освен ако друго не е уговорено между страните, следва да се има предвид, че в договорните отношения, териториално ситуирани в България, приложение намира институтът на „непреодолимата сила“ – такъв, какъвто е уреден в чл. 306 от Търговския закон[1], а не какъвто е френският force majeure или римският институт vis major.
            Горното означава, че стриктно нашето законодателство познава „непреодолимата сила“, а не force majeure (фр.),  и при позоваването на нея правораздавателните органи в страната ще следят дали са налице предпоставките именно на чл. 306 от ТЗ, а не просто дали е факт от действителността наличието на някакво събитие, което генерално можем да наречем форсмажорно, както например в ежедневието си казваме за войната.
            Следва да се има предвид, че „непреодолимата сила“ е институт на търговското право. Респ., тя би била приложима, ако договорните отношения са търговски. Какво означава това? Най-общо, имаме сключен договор между равнопоставени граждански субекти и този договор има търговски характер, т.е. регламентира поведението на страните по отношение на дадена търговска сделка или поне една от страните е търговец.
            На следващо място, за да бъде мислимо приложението на „непреодолимата сила“, трябва да има и неизпълнение на договорно задължение от една от страните. И това неизпълнение на поет договорен ангажимент следва да бъде резултат от настъпването на „непреодолимата сила“, а не общоустановена констатация за кардинално неизпълнение на договорите поради простото наличие на война, земетресение, торнадо и др.  
            Съгласно българското законодателство, за да е налице обективното явление непреодолима сила и то да има силата и значението на един правнозначим факт, самото обстоятелство, с което оправдаваме договорното си неизпълнение, следва да бъде „непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора“[2]. В теорията и практиката понятието е развито, като ВКС му дава следното изражение, а именно: „според установената съдебна практика /бел.ред./, за да бъде освободен от отговорност неизправния длъжник е необходимо въведените от него като твърдения за непреодолима сила обстоятелства да са обективно непредвидими или непредотвратими, а не да се дължат на проявена небрежност или неосъществена дължима грижа, да имат извънреден характер, да са осъществени след сключване на договора и да е налице причинна връзка между последните и длъжниковото неизпълнение, като всички те в своето кумулативно единство подлежат на главно и пряко доказване в процеса от позоваващата се на тях страна…“[3]
            От значение е и моментът, в който е възникнала непреодолимата сила. Събитието следва да е „възникнало след сключването на договора“ и преди изпадането в забава на длъжника, защото „ако длъжникът е бил в забава, той не може да се позовава на непреодолима сила“[4].
            Също така, ако длъжникът констатира, че няма да може да изпълни в срок поради настъпването на непреодолимата сила, той следва да уведоми кредитора за този факт своевременно. В случай, че не го направи и бездейства, длъжникът няма да може да оправдае неизпълнението си с непреодолимата сила и ще носи отговорност за претърпените от това вреди. Характерно за това е уведомяване е, че то следва (с оглед доказването му) да бъде отправено писмено, да бъде получено от кредитора и да съдържа конкретно в какво се състои непреодолимата сила и какви биха били последиците от нея по отношение на изпълнението на договора.
            И може би най-същественото за всеки длъжник – институтът на непреодолимата сила не намира приложение по отношение на неизпълнението на парични задължения, тъй като „по чл. 306 от ТЗ, не може да се позовава на непреодолима сила този, който има парично задължение. Това е така защото неплащането не може да се обоснове с невъзможност. Парите не се свършват по силата на правилото, че „родът не погива“, а паричните задължения са родови задължения.“[5]  
            Относно правните последици на непреодолимата сила – ако тя е налице, изпълнението на насрещните престации и задължения се спира, докато трае непреодолимата сила. Това означава, че докато непреодолимата сила е факт и именно тя пречи за изпълнението, страните по договора не изпадат в забава за срока, в който тя продължава.
            Горното в никакъв случай не подразбира, че простото наличие на такъв тип обстоятелство с извънреден характер автоматично заличава от правния мир задълженията и техните правни последици, както много хора се заблуждават. 
            В действителност законът създава възможността договорът да бъде развален, но това е допустимо само в случаите, когато изпълнението му вече не е в интерес на кредитора и то поради дълготрайността на непреодолимата сила.
            Също, непреодолимата сила подлежи на доказване. Следователно, „за да се приложи разпоредбата на чл. 306 ТЗ, следва да се докаже, че причината за неизпълнението е непреодолима сила.“[6] От длъжника следва да бъдат доказани и всички останали елементи на непреодолимата сила, а не само причинната връзка между нея и неизпълнението.
            И не на последно място, „преценката дали конкретното събитие представлява форсмажорно обстоятелство по см. на чл. 306 ТЗ е суверенно право на решаващия съд и коректив на същата е единствено осъществяваният инстанционен контрол за спазване на процесуалните правила при нейното извършване, с оглед конкретния доказателствен материал по делото.“[7]
            Относно войната. Сама по себе си тя е такъв тип обстоятелство с извънреден характер, което може да придобие правните качества и последици на непреодолима сила. Но дали в един процес съдът ще й придаде това значение, зависи от многобройни правнозначими факти и процесуални действия на страните.
            На практика, това, което е от значение за нашите клиенти, партньори и за гражданите въобще, е че спрямо всеки индивидуален казус следва да се подходи строго индивидуално и конкретно и към днешна дата няма универсална непреодолима сила от правна гледна точка, защото дори войната не е в състояние да се превърне в генерална и абсолютна пречка, която да възпре гражданския и търговския оборот изцяло.

 

---