Измененията на Търговския закон от началото на 2017 година си поставиха за цел да запълнят различни правни празноти и създадоха нови положения в производството по несъстоятелност. Част от нововъведенията са отговор на препоръките на Европейската комисия от 12 март 2014 година за нов подход към фалита и несъстоятелността /производството по стабилизация, презумпциите за неплатежоспособност и т.н./, а други касаят липса на синхронизация между уредбата на Гражданския процесуален кодекс и Търговския закон /промените, даващи възможност на кредитор с прието вземане да придобие имот срещу дълг/.
Именно последните промени са предмет на настоящия анализ. Четейки мотивите към законопроекта виждаме, че целта на изменението на чл. 717д ТЗ е правилата за придобиване на имот на публична продан по реда на ГПК и на търг по реда на ТЗ да бъдат уеднаквени. „Няма нито правна, нито житейска логика кредитор, обявен за купувач, независимо дали е кредитор с прието вземане, или кредитор с права по чл. 717н, да внася пълната продажна цена, при положение че има насрещно вземане, което би подлежало на удовлетворяване от внесената от него сума. За да могат да бъдат гарантирани правата на останалите кредитори, внасянето на продажната цена следва да става, след като влезе в сила сметката за разпределение.  С предлаганото изменение се цели още и повишаването на интереса към продаваните в производството по несъстоятелност активи, включително като се даде възможност в производството по несъстоятелност да участват самите кредитори, които конкурирайки се могат да постигнат по-висока продажна цена, а оттам - и възможност за удовлетворяване на повече кредитори.“ (Из мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ТЗ).

Какво казва новата редакция:
чл. 717д ТЗ: (1) (Нов - ДВ, бр. 58 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Купувачът е длъжен в 7-дневен срок от приключване на продажбата да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък.
(2) Когато за купувач бъде обявен кредитор с прието вземане или кредитор с права по чл. 717н, синдикът изготвя сметка за разпределение, в която посочва и каква част от дължимата цена купувачът трябва да внесе за изплащане на вземанията на другите кредитори и каква част се прихваща срещу вземането на кредитора. Купувачът е длъжен в 7-дневен срок от влизане в сила на сметката за разпределение да внесе сумите, необходими за изплащане на вземанията на други кредитори, съобразно влязлата в сила сметка за разпределение, или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други кредитори.
Чл. 717н ТЗ (Нов - ДВ, бр. 58 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) (1) При продажбата на имущество, което е ипотекирано или заложено от длъжника за обезпечаване на чужд дълг или е придобито от длъжника, обременено с ипотека или залог, синдикът изпраща на обезпечения кредитор съобщение за насрочване на продажбата.
(2) За получените суми от продажбата на имущество, ипотекирано или заложено за чужд дълг, се изготвя отделна сметка за разпределение, в която се посочват и сумите, дължими на обезпечения кредитор. Обезпеченият кредитор има правата по чл. 728 и 729 по отношение на сметката за разпределение.
(3) Припадащата се по разпределението сума на обезпечения кредитор се запазва от синдика и се предава на кредитора, след като кредиторът представи изпълнителен лист за вземането си или удостовери пред синдика, че обезпеченото вземане е прието в производството по несъстоятелност на лицето, чийто дълг е обезпечен с продаденото имущество.
(4) Припадащата се по разпределението сума на кредитор, обезпечен с особен залог, се запазва от синдика и се предава на кредитора въз основа на представено удостоверение от регистъра за вписан особен залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на обезпеченото вземане.

Какво се променя:
- Когато за купувач бъде обявен  кредитор с прието вземане, същият не следва да внася продажна цена.
Според сега действащата уредба, продажна цена се внася при всички положения, без значение от качеството на лицето, придобило имота. Това води до трудност при реализиране на продажби в производствата по несъстоятелност, а когато имот се продаде, рядко той достига до пазарната си цена. За кредиторите с прието вземане често е трудно да могат платят два пъти: веднъж имат дълг към несъстоятелния длъжник и още веднъж трябва да извадят пари, за да платят съответния актив. Да не говорим, че продажбите в производствата по несъстоятелност рядко биват кредитирани поради рисковете, които носят.

- Обявяването за купувач на кредитор с прието вземане е последвано от изготвяне на сметка за разпределение.
В момента процедурата е обърната: първо се внасят парите, после се изготвя сметка за разпределение (евентуално, защото при някои положения такава дори не се изготвя – напр. 717н ТЗ), която сметка подлежи на обжалване. Така кредиторът губи месеци с внесени по сметка на синдика пари.

- След влизане в сила на сметката на разпределение, купувачът довнася суми, ако такива се дължат за изплащане вземания на други кредитори.
                    

- Обезпеченият кредитор получава правото да обжалва сметката за разпределение;

„При сегашната редакция на чл. 717н, ако не се изготвя сметка за разпределение, кредиторите в производството по несъстоятелност се оказват лишени от възможност по какъвто и да било начин да оспорят сумите, предвидени за изплащане на обезпечения кредитор. Когато пък се изготви сметка за разпределение, обезпеченият кредитор с права по чл. 717н няма възможност да защити правата си, като възрази срещу сметката, защото не е кредитор в производството по несъстоятелност и няма нито право на възражение, нито право на жалба.“ (Из мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ТЗ).

- На ипотекарния кредитор се дава възможност да представя  доказателства за съществуване на вземането му,  различни от изпълнителен лист, а именно: удостоверение, че вземането е прието в производството по несъстоятелност срещу лицето, чийто дълг се обезпечава с имущество на несъстоятелния длъжник , както и удостоверение от ЦРОЗ за вписан особен залог.

Тази промяна ще реши проблема, свързан с честата невъзможност кредиторът да представи изпълнителен лист, дължаща се най-често на това, че длъжникът, чието вземане е обезпечено с имот от масата на несъстоятелността, също е в несъстоятелност.
Считам, че освен изложените в мотивите към проекта съображения за нужда от направените промени, същите ще пресекат една порочна практика на фирми, за които производството по несъстоятелност до сега беше чудесна възможност за блокиране на кредиторите /и особено на тези по чл. 717н ТЗ/. При положение, че кредитор може да придобие имот, без да плаща същия /срещу дълг/, за несъстоятелния длъжник производството по несъстоятелност до голяма степен вече няма да бъде „спасителен пояс“, въпреки множеството други възможности за бавене, които производството предоставя.

Възможни проблеми:
В чл. 489 (1) ГПК изрично е записано, че взискател не внася задатък, ако вземането му надвишава размера на същия. В изпълнителното производство имотът се възлага срещу дълг, без да е необходимо кредиторът да участва предварително чрез внасяне на задатък. Единствено подава наддавателно предложение.
В чл. 717в ТЗ се казва, че за участие в наддаването се внася задатък 10 на сто върху оценката. Същата разпоредба не е променяна и към настоящия момент действа. В чл. 717д (2) ТЗ не се казва нищо за задатък. Четейки закона буквално, то кредиторът с прието вземане би трябвало да внася задатък. От друга страна обаче, логиката на закона и идеята на законодателя е била да се уеднакви реда за придобиване на имот по реда на индивидуалното и универсалното изпълнение.  Още повече, че не е уреден и въпросът със статута на задатъка, внесен от привилегирован кредитор. Дали той ще се връща, дали ще се приспада и ще служи за общо удовлетворяване. Внасянето на задатък би усложнило и утежнило процеса не само финансово, но и юридически, налагайки изготвянето на отделна сметка за разпределение за него, ако остатъкът от продажната цена се прихваща. Ето защо моето мнение е, че не би следвало да се дължи внасяне на задатък от взискател – купувач в производство по несъстоятелност.

Анелия Бечева, адвокат