Справката по чл. 366 от Гражданския процесуален кодекс


Лаконичният текст на чл. 366 ГПК постановява, че към исковата молба за парично вземане страната е длъжна да представи справка, която съдържа необходимите изчисления за определяне на неговия размер {1}. Разпоредбата е намерила място в гл. XXXII ГПК и се прилага само в производството по търговски спорове. Характерността на разпоредбата привлича интереса, а изследването на института води до разкриване на дискусионни въпроси – в кои случаи е нужна справката по чл. 366 ГПК, какъв е субектният състав, за която е приложима (кои субекти следва да изготвят такава), какво е нужното й съдържание и не на последно място – какво е процесуалното й значение.
В настоящото изложение правя опит за поставяне на посочените въпроси и разглеждането им с цел изясняване на същността на института и безпроблемното му прилагане в практиката.

Кога следва да се представя справка по чл. 366 ГПК?
Изричното посочване на чл. 366 ГПК е за нужда от справката при предявяване на иск за парично вземане. Следователно при искове, които нямат за предмет притезание, справка по чл. 366 ГПК не следва да се представя {2}. Трябва обаче да се изхожда от позицията, че справката по чл. 366 ГПК представлява допълнителна, подробна конкретизация на исковата претенция. Тя помага на страните (и най-вече на ответника) и на съда, в наложените ранни и фатални преклузии при двойната размяна на книжа, да достигат бързо до формиране на правилната си визия какви са конкретните искови претенции и какъв е техният начин и ред на формиране. Затова и разумното прилагане на изискването за представяне на справка по чл. 366 ГПК е не за директното ѝ ограничаване – по буквата на закона или поради друг критерий – а пречупването ѝ през призмата на нейната процесуална необходимост – за постигане на прецизна конкретизация на исковите претенции чрез показване алгоритъма на тяхното формиране. Затова и ВКС правилно посочва, че в производството по търговски дела ищецът е длъжен съгласно чл. 366 ГПК да представи справка, която съдържа необходимите изчисления за определяне размера на предявения иск, а по граждански дела не е длъжен да сочи по пера всяка ремонтно-възстановителна работа, разходите за материали и труд за нейното осъществяване нито вида и качеството на вложените материали и датата на извършването на всяка отделна работа {3}. При търговските спорове обаче защитата на ответника поставя завишени изисквания към конкретизиране и най-общото посочване, допустимо в гражданските дела по общия ред на ГПК, ще направи исковата молба нередовна.

Кои субекти представят справки по чл. 366 ГПК?
Разпоредбата на чл. 366 ГПК задължава ищецът да представи такава справка, а при неизпълнение на това задължение, съдът я изисква чрез оставяне на исковата молба без движение. Следователно задължени лица за представяне на справката по чл. 366 ГПК ще бъдат всички ищци по искове, подлежащи на разглеждане по реда на гл. XXXII ГПК.
В съдебната практика е формирано мнение, че справка по чл. 366 ГПК се представя само, когато страната е едноличен търговец или търговец-юридическо лице {4}. Аргументът е, че те водят счетоводство и въз основа на счетоводните записвания представят пред съда справка за размера на паричното си вземане. Съдът е счел, че след като в конкретния казус ищецът е физическо лице и с оглед уточняване размера на паричното си вземане е поискал с исковата молба да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, която впоследствие е дала заключение за размера на паричното вземане, то не е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд като не е изискано представяне на справка по чл. 366 ГПК.
Изложеното виждане не може да се сподели {5}. Най-напред, липсва въобще законодателно разграничение относно качеството на субекта, което да обуславя представянето на справка за размера на вземането по чл. 366 ГПК само от търговци. Освен това, неразбираема е идеята на справката по чл. 366 ГПК като извлечение от счетоводните записвания на определен субект. Напротив, това следва да е конкретно описание на начина на формиране на исковите претенции, а не извадка от счетоводните записвания, макар че е възможно в някои случаи информацията да се припокрива. Самото счетоводно записване често ще посочва единствено размера и основанието на исковата претенция, но не и начина на достигане до резултата, което е същностният мотив за уреждане на изискването за представяне на справката по чл. 366 ГПК. Затова изглежда неправилна и съдебната практика, че при наличие на представено извлечение от счетоводните книги по реда на чл. 417, т. 2 ГПК, справка по реда на чл. 366 ГПК не се представя {6}. Тук, разбира се, следва да се отчита конкретното съдържание на извлечението от счетоводните книги. Чл. 60, ал. 2 ЗКрИ въвежда само минимално необходимото такова: 1. броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; 2. общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; 3. размера на обезщетението за забава за просрочените плащания. Ако извлечението съдържа допълнителна информация за начина на формиране на размера на претенцията, това би съвпадало с изискуемите данни по чл. 366 ГПК и тогава вече ще се постави въпросът за нуждата от представяне на отделна справка.
И не на последно място, не може да се приеме, че изготвянето и приемането на съдебно-счетоводна експертиза по въпросите на осчетоводяването при насрещната страна на исковите претенции и начина на формирането им, ще погаси процесуалното задължение за представяне на справка по чл. 366 ГПК. Същността на справката по чл. 366 ГПК като допълнително конкретизиране на исковата претенция, дължима от ищеца и съдържаща начина на формиране размера на иска, води до нуждата от негово процесуално поведение и конкретизиране на исковете, а не на такова от вещото лице. То следва да ориентира ответната страна при подготвяне на защитата й, а и да улесни съда в хода на процеса. Същото не може, а и не трябва да се постигне с изготвена съдебна експертиза по време на съдебното дирене.

Съдържание
Законодателят не е очертал съдържанието на справката по чл. 366 ГПК. В текста на закона се посочва единствено, че следва да „съдържа необходимите изчисления за определяне на размера на иска”.
Като се вземе предвид функцията на справката по чл. 366 ГПК, могат да се формулират следните задължителни правила за съдържанието й:
1.Конкретно описание на главничните вземания {7}. Трябва да се посочи на какво конкретно основание – изричен текст от договор, закон или др. се твърди да произтича претенцията, как се е формирал искът.
2.Конкретно описание на вземанията за лихви, неустойки, отделно посочване на основното вземане и дължим ДДС – ако същите се търсят като отделни претенции {8} и др. От тази част на справката трябва да става ясно върху кое главнично вземане се дължи акцесорното такова за лихви и неустойки; за кой период се претендира заплащането, какъв е лихвеният процент, с който се изчисляват претендираните вземания.
3.Описание на всички особености – да се посочва как се стига до конкретния претендиран размер. Ако се касае за периодични плащания, за кой период/за кои отделни периодични вземания е претенцията, ако е налице частично изпълнение – каква част и от кое вземане е платена, респ. дължима и др.
Справката по чл. 366 ГПК следва да ориентира ясно и безпроблемно ответната страна и съда за начина на формиране на исковите претенции, всички изчисления и въобще за алгоритъма на достигане до крайното искане за присъждане на парична сума. Не е нужно справката да е подписана {9}.

Същност на справката по чл. 366 ГПК и последици от непредставянето й
Безспорно възприето в съдебната практика {10} е, че справката по чл. 366 ГПК е приложение към исковата молба. Ако такава липсва, съдът следва да даде указания на ищеца да я представи като поясни методиката, по която изчислява размера на претенциите по исковете и изобщо структурата на търсените от него вземания. Нормата на чл. 366 ГПК има императивен характер. Ако такава справка липсва, исковата молба се явява нередовна {11} и по реда на чл. 129 ГПК първоинстанционният съд дава срок на ищеца за отстраняване на констатираните недостатъци.
В цитираното по-горе съдебно решение обаче се стига и по-далеч. Посочва се, че справката по чл. 366 ГПК представлявала и предпоставка за допустимостта на иска, като се посочва, че иначе съдът щял да се произнесе по непредявен иск. Посочва се, че справката е необходима не само за изясняване размера на иска, но и с оглед защита на ответника, който в срока за отговор да може да се брани, вземайки становище по предявения срещу него иск относно основанието му и конкретно изчислен и определен в този реквизит на исковата молба размер, да направи респ. възражения, да оспори истинността на представен документ, включително и такъв, въз основа на който е изготвена справката и т.н. В крайна сметка, справката по чл. 366 ГПК можела първоначално да се представи само във вида, в който ищецът определя изчисленията за размера на претенциите си. Нямало пречка, след размяната на книжата – отговора на исковата молба – същата справка да бъде коригирана съобразно този отговор и приложенията към него. Законът не забранявал това да стане до първото по делото съдебно заседание.
Не може да бъде изцяло споделено виждането на САС. Както вече беше посочено, възприемам справката по чл. 366 ГПК като приложение към исковата молба, конкретизиращо исковите претенции. Допустимостта на иска се свързва с наличието (на положителните) и отсъствието (на отрицателните) на процесуалните предпоставки за възникването и съществуването или надлежното упражняване правото на иск, а справката по чл. 366 ГПК не представлява такова. Следователно, на основание чл. 129, ал. 2, вр. с чл. 366 ГПК, при липсата й исковата молба се явява нередовна и следва да бъдат дадени указания на ищеца да поправи този порок като представи справка по чл. 366 ГПК, ведно с указание за последиците от непредставяне – връщане на исковата молба. Неизправяне нередовността на исковата молба чрез непредставяне на справка по чл. 366 ГПК ще доведе до недопустимост на иска – той няма да може да бъде разгледан, тъй като нередовността на исковата молба не е отстранена.
Следва да се държи сметка и на обстоятелството, че справката по чл. 366 ГПК конкретизира иска. Поради това и нейната промяна ще води до изменение на исковата претенция. Затова и възможността ще бъде налична само в сроковете, в които е допустимо според глава XXXII ГПК, да бъдат изменяни исковете. Изключение от изведената принципна позиция би била хипотеза, в която изложеното в справката по чл. 366 ГПК се нуждае от конкретизиране или корекция в следствие на грешка или пропуск при съставянето. Ако с допълнителната искова молба е възможно конкретизиране и допълване на първоначалната, не може да бъде лишен ищецът от възможността за същото действие по отношение на справката по чл. 366 ГПК, след като тя конкретизира исковата претенция. Всъщност, на тази плоскост би могла да се търси близостта на справката по чл. 366 ГПК и допустимостта на иска, но връзката изглежда твърде далечна.
 С оглед на вече посочената същност на справката по чл. 366 ГПК и щом тя проследява генезиса на претендираните суми, съдържанието й има значението на твърдение на ищеца – изявление за знание относно съществуването или несъществуването на права или факти {12}. Като твърдение, справката по чл. 366 ГПК отразява начина на формиране на исковите претенции, а конкретната основателност на същите и правилността на посоченото следва да се докаже в хода на процеса със съответните доказателствени средства и по правилата на доказването в гражданския процес. Следователно справката по чл. 366 ГПК не представлява доказателствено средство ако представя изгодни за съставителя си факти или дори и да е такова, то е с много ниска степен на доказателствена стойност {13}. Ако справката по чл. 366 ГПК съдържа признания – изявления за осъществили се неизгодни за страната факти или, че не са се осъществили изгодни за ищеца факти, тя следва да бъде ценена като доказателствено средство със значително висока доказателствена стойност.
 Справката по чл. 366 ГПК не представлява писмено доказателство. Следователно не може да бъде оспорвана по реда на чл. 193 ГПК, което означава, че не може да се открива и производство по оспорването ѝ по същия член (възможно е оспорване на автентичността), не може да бъде изисквано представянето ѝ в оригинал.
 Поставя се въпросът как ще процедира въззивният или касационният съд при констатиране на липсата по делото, респ. нуждата от представяне на справка по чл. 366 ГПК. Изхождайки от виждането, че справката по чл. 366 ГПК представлява приложение към исковата молба и липсата ѝ води до нередовност на същата, следва да се заключи, че съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г., ОСГК на ВКС, когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания на ищеца да ги отстрани. При представяне на справката по чл. 366 ГПК от ищеца, за ответника ще се породи отново възможността да ангажира своето становище във връзка с отразеното в нея, включително да релевира твърдения, възражения и доказателствени искания, ако те са последица от новата процесуална дейност на ищеца. При неотстраняване на нередовността, постановеното първоинстанционно решение трябва да се обезсили като недопустимо {14}.
 С оглед всичко посочено, считам че непредставянето на справката по чл. 366 ГПК не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и не е основание за отмяна на решението на това основание. Ако липсата на такава се констатира, с оглед нередовността на исковата молба, могат да се дадат указания на ищеца по реда на чл. 129 ГПК за представяне на справката, което да заздрави всички извършени процесуални действия.

Нужда от законодателна промяна
Изложените проблеми във връзка със справката по чл. 366 ГПК водят до нуждата от законодателна промяна, която да изясни процесуалното ѝ качество, а и съдържание. Съгласен съм с принципния подход на законодателя – да посочи целта и функцията на справката, което да доведе до съответното конкретно съдържание в съответния случай. Различията в прилагането на разпоредбата на чл. 366 ГПК обаче водят до нужда от детайлизиране и уеднаквяване в приложението на нормата с доразвиването ѝ в още две алинеи. Понастоящем намирам изпълнението на изискването на чл. 366 ГПК за представяне на справка за формално осъществявано. То не изпълнява своята функция и в справки, съдържащи необходимите изчисления за определяне на размера на претендираното вземане, се превръщат документи, копиращи петитума на исковите молби, в най-добрия случай с дребни разширения.
Затова и предлагам да се създаде ал. 2 на чл. 366 ГПК в смисъл: Справката по ал. 1 трябва да съдържа описание на исковите претенции по пера и начина на формиране на претендираните суми, включително за главници, лихви, неустойки и др., като се посочи конкретното основание за начисляване на всяка сума, лихвените проценти, периодите и други индивидуализиращи вземането данни.
Предлагам да се създаде ал. 3 на чл. 366 ГПК в смисъл: При непредставяне или непълнота на справката по ал. 1, прилага се чл. 129 ГПК.

---
д-р Борислав Ганчев, адвокат
Статията е публикувана в сп. "Търговско и облигационно право", кн. 11/2018 г.

Бележки под линия:
{1} Съгласно чл. 131, ал. 1, т. 6 ГПК РФ, част от съдържанието на исковата молба е цената на иска, ако тя е обект на оценка, както и изчисляването на претендираните суми, т.е. справката за изчисляване на вземанията има значението на реквизит на исковата молба и то при всички спорове, а не само касателно търговските.
{2} Вж. и Иванова, Р., Б. Пунев, С. Чернев, „Коментар на новия граждански процесуален кодекс”, С, 2008, с. 544 и Корнезов, Л., „Гражданско съдопроизводство. Том първи. Исков процес”, С, 2009, с. 1016, където се приканва към „разумно” прилагане на изискването с оглед честата липса на нужда от справка по чл. 366 ГПК.
{3} Определение № 705 от 5.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5370/2015 г., IV г. о., ГК (ПИС АПИС)
{4} Решение № 79 от 26.10.2009 г. на ВтАС по т. д. № 504/2009 г. (ПИС АПИС)
{5} В този смисъл и: Голева, П., „Понятието за търговски спор, в контекста на новия ГПК”, сп. „Търговско и конкурентно право”, кн. 1/2008 г., с. 41
{6} Решение № 104 от 8.06.2017 г. на ВтАС по в. т. д. № 143/2017 г., Решение № 6 от 9.02.2018 г. по в. т. д. № 345 / 2017 г. на Апелативен съд - Бургас (ПИС АПИС)
{7} Влахов, К., „Актуални проблеми на новия граждански процесуален кодекс”, С, 2012, второ издание, с. 166, посочва, че разпоредбата на чл. 366 ГПК имала предвид най-вече вземания за лихви и неустойки. Не мога да възприема изцяло виждането. При търговските спорове често и исковете за главнични вземания са сложно формирани, а тези за лихви и неустойки разкриват нужда от прости аритметични пресмятания. Липсва и конкретно ограничаване в чл. 366 ГПК. Така, считам че законодателят е имал предвид и вземанията за главница и начинът на достигане и до техния размер в еднаква степен с тези за лихви и неустойки – в този смисъл е и виждането на Иванова, Р., Б. Пунев, С. Чернев, „Коментар на новия граждански процесуален кодекс”, С, 2008, с. 543.
{8} Иванова, Р., Б. Пунев, С. Чернев, „Коментар на новия граждански процесуален кодекс”, С, 2008, с. 543; Корнезов, Л., „Гражданско съдопроизводство. Том първи. Исков процес”, С, 2009, с. 1016
{9} Влахов, К., „Актуални проблеми на новия граждански процесуален кодекс”, С, 2012, второ издание, с. 166
{10} Решение № 1909 от 20.10.2014 г. на САС по в. т. д. № 2288/2014 г. (ПИС АПИС)
{11} Влахов, К., „Актуални проблеми на новия граждански процесуален кодекс”, С, 2012, второ издание, с. 166
{12} Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова, „Българско гражданско процесуално право”, С, 2012, с. 241
{13} Стамболиев, О., „Доказването в гражданския процес”, С, 2010, с. 95
{14} Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова, „Българско гражданско процесуално право”, С, 2012, с. 206-207

Кантората



Адвокатска кантора „Анелия Бечева-Димитрова & партньори” е създадена през 2008г. Кантората е специализирана в сферата на търговското право, като предоставя на клиентите си пълния набор от юридически услуги, свързани с учредяването и развитието на едно търговско дружество. Консултира клиентите си при осъществяване на всички форми на преобразуване на търговски дружества, създава и актуализира документооборотът им, осъществява процесуално представителство при възникнали търговски спорове. Голям опит Кантората има при представителство в...

Вход за взискатели