Разглеждане на делото в закрито заседание по чл. 376 ГПК


1. Въведение
С приемането на действащия Граждански процесуален кодекс (ГПК) се предвиди възможността за решаване на граждански спорове, без да бъде провеждано открито съдебно заседание в производството по разглеждането му, а единствено чрез закрито съдебно заседание да се премине към постановяване на краен защитно-санкционен акт. Възможността е уредена в чл. 376 ГПК и е приложима само в особеното производство по търговски спорове.
Въпреки възможността за бързо приключване на делото, без да се провеждат процедури по призоваване и провеждане на открито съдебно заседание, които често отнемат повече от месец, разглеждането на делото в закрито заседание по чл. 376 ГПК не получи удачното си приложение в практиката и се използва най-често при прекратяване на търговски дружества по чл. 155, т. 3 от Търговския закон (ТЗ)1 или в производства по чл. 517, ал. 4 ГПК2 (и то само ако липсва писмен отговор на исковата молба). Причината за това може да се търси в консервативния уклон както на страните, така и на съда, или в желанието за непосредственост в процеса, без да се съобразяват конкретните характеристики на производствата по търговски спорове. При провеждането на двойна размяна на книжа при тях се реализират на голяма част от възможностите, предвидени за първото заседание по делото в общия исков процес. Преди откритото съдебно заседание настъпват голяма част от процесуалните преклузии, по-рядка е употребата на свидетелски показания като гласни доказателствени средства, специфични са и целите на правораздаването (бързо и ефективно производство, което да съответства на ускорения ритъм на търговския оборот).
С настоящото изложение се стремя да обсъдя спорните моменти в специфичния процесуален ред на разглеждане на делото в закрито заседание по чл. 376 ГПК, както и да систематизирам процеса на приключване на производството по този начин с цел преоткриването му за активен процесуален живот.

2. Същност
Характерна само за особеното производство по търговски спорове по действащия ГПК е възможността за решаване на делото без провеждане на открито съдебно заседание. Когато с предвидената в гл. XXXII ГПК двойна размяна на книжа са представени всички доказателства и ако приеме, че не е необходимо изслушването на страните, съдът може да разгледа делото в закрито заседание, като предостави на страните възможност да представят писмени защити и реплики.
2.1. Кратка историческа справка
Възможността за разрешаване на гражданскоправен (в широкия смисъл на понятието) спор без провеждане на открито съдебно заседание не е чужда на гражданския ни процес, макар и да се явява в процесуалните ни закони едва в сега действащия ГПК. С изменението на Закона за държавния арбитраж (отм.) от 1976 г. е създадена нова ал. 5 на чл. 17, съгласно която държавният арбитраж може, по искане на заинтересованата страна или по свой почин, да реши спора без призоваване на страните, когато се иска плащане на парична сума и искът е признат писмено от ответника или е подкрепен с писмени доказателства, които установяват вземането, редовни са от външна страна и не се оспорват от ответника3.
При действащия ГПК, най-често до разглеждане на делото в закрито заседание се стига при липса на отговор на исковата молба или когато дадената правна квалификация на спора от съда не се различава от тази на страните и не се налага процесуална дейност, изискваща провеждане на открито съдебно заседание4. Този ред ще е често приложим и при признание на иска от страна на ответника, с оглед постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК5.
2.2. Представлява ли съгласието на страните за разглеждане на делото само в закрито съдебно заседание „спогодба за процедурата за разглеждане на спора”?
Съгласно чл. 24, изр. 1 от Закона за международния търговски арбитраж страните могат да се споразумеят за процедурата, която арбитражният съд трябва да спазва при водене на делото6. В ГПК обаче не е позната и уредена възможността за избор на съдопроизводствен ред или за начин на процедиране в рамките на самото производство. Пропускането на елемент от динамичния фактически състав на гражданското производство представлява процесуално нарушение с всички произтичащи от това последици.
Считам за правилно становището, залегнало и в теорията, че съдът не е обвързан от искането на страните за решаване на делото без провеждане на открито съдебно заседание и може да постанови тяхното призоваване за провеждане на открито съдебно заседание7. Следователно съгласието на страните за разглеждане на делото само в закрито съдебно заседание не представлява „спогодба за процедурата за разглеждане на спора”8.
Антипод на разглеждане на делото в закрито заседание по чл. 376 ГПК е задължението за лично явяване, изискуемо по исковете за развод в особеното производство по брачни дела по гл. XXVI ГПК. Член 321, ал. 1 и чл. 330, ал. 1 ГПК постановяват, че в откритото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично. Санкцията е съществена - неявяването на ищеца при развод по вина на съпрузите и при неявяване на двете страни при развод по взаимно съгласие, делото се прекратява.
Във всички случаи, с изключение на хипотезата на чл. 376 ГПК, провеждането на открито съдебно заседание е задължително, като разглеждане на делото само в закрито съдебно заседание ще доведе до съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна на постановения акт като неправилен.

3. Фактически състав
Възможността за разглеждане на делото в закрито заседание, без провеждане на открито такова, може да се реализира при следните предпоставки:
3.1. Липса на нужда от призоваване на страните в открито съдебно заседание за осъществяване на процесуални действия или изслушването им.
Такива действия биха били: (а) изслушване заключение на вещо лице по допусната експертиза, което винаги трябва да стане устно - чл. 200, ал. 2 ГПК; (б) разпит на свидетел; (в) даване на обяснения от страна; (г) нуждата от личното явяване на страните с оглед конкретизация на техни твърдения, възражения, искания, без което съдът не може да направи заключение за процедирането по тях.
Принципно, всички доказателства се събират от съда с участието на страните - чл. 148, изр. 1 ГПК. Смята се за тежко процесуално нарушение лишаването на страната от възможността за участие в събирането на доказателствата9. При решаване на делото без провеждане на открито съдебно заседание обаче не се лишават страните от участие в събирането на доказателствата. Гарантирано е правото на всяка от тях да се запознае с доказателствените искания на другата страна и е осигурена възможност за изразяване на становище по тях за оспорване. В случай че се наложи осъществяване на доказателствена дейност с провеждане на открито заседание, то процедурата по решаване на делото в закрито такова ще бъде осуетена. Разглеждане на делото в закрито заседание по чл. 379 ГПК дава възможност за избягване на провеждането на открито съдебно заседание, когато насрочването на такова би довело единствено до явяването на страните пред съда, за да заявят лично, че поддържат своите позиции и молят за получаване на защита на нарушените си права. Това обаче не ограничава правата на страните в процеса на доказване, респективно кореспондира с разпоредбата на чл. 148, изр. 1 ГПК.
3.2. Да е налице искане за разглеждане на делото в закрито съдебно заседание
ГПК поставя възможността за непровеждане на открито заседание в производство по търговски спор в зависимост от волята на страните. Съгласно чл. 376, ал. 2 ГПК съдът разглежда и решава делото в закрито заседание, когато страните поискат това.
В теорията е изразено становището, че в случая е необходимо съвместно изразеното съгласие на двете срещуположни страни в производството10.
Действително от текста на ГПК не става ясно дали е необходимо общо съгласие, за да се стигне до разглеждане на делото в закрито заседание, респ. нужни ли са становищата и на третите лица помагачи. В същото време стриктното граматическо тълкуване като че ли води до извод за изискване наличието на съвместна воля.
За да отговорим на поставения въпрос, следва да съобразим няколко обстоятелства:
• В хода на цялото производство по делото съдът осигурява възможност на страните да се запознаят с исканията на насрещната страна и да изразят становище по тях - чл. 8, ал. 3 ГПК.
• Разглеждането на делото в закрито съдебно заседание е изключение от общия принцип, обусловено от ненужност от изслушване на страните и окончателна попълненост на делото с доказателствен материал.
• Страните нямат намерение да ангажират други процесуални и доказателствени искания (например поради обстоятелство по чл. 147 ГПК).
• Абсолютизирането на волята на страните може да доведе до осуетяване приложимостта на тази хипотеза в безспорно подходящи случаи като липса на отговор на исковата молба или признание на иска.
• Приложимостта на разглеждането на делото в закрито заседание по същество е обусловена в голяма част от случаите от пасивност на ответника (липса на отговор на исковата молба) или негова моментна активност (признание на иска и последващо дезинтересиране). Тогава задължително изискване за активност при приложение на този институт е немислимо.
• Третите лица помагачи могат да предприемат тези процесуални действия, които законът предоставя на лице, имащо качеството на страна.11
Поради посоченото, следва да се подкрепи застъпеното в практиката на съдилищата12 виждане, че не е необходимо общо съгласие на страните за разглеждане на делото в закрито заседание. Законът изисква отправено искане от страните, а не изразено взаимно съгласие, т.е. съвпадане на две волеизявления. Анализът на други аналогични разпоредби в ГПК подкрепя извода, че когато законодателят изисква изрично взаимно съгласие, текстът е безспорен: например в чл. 164, ал. 2 ГПК при възможността за допускане на свидетелските показания. За разлика от чл. 376, ал. 2 ГПК, където се посочва „когато страните поискат това“, чл. 164, ал. 2 ГПК е далеч по-императивно настоятелен - „при изрично съгласие на страните“. Следователно в случая на чл. 376, ал. 2 ГПК достатъчно е да няма противопоставяне от насрещната страна, за да се проведе разглеждане на спора в закрито заседание (следва да бъде достатъчна мълчалива пасивност, а не да се изисква гласна активност).
Считам, че следва да се гарантира възможността на неиницииралата разглеждането в закрито заседание страна, да ангажира становището си по решаване на делото в закрито заседание. Това е нужно, за да може да бъде безспорно ясно, че именно тя няма намерение да осъществява активни процесуални действия в открито заседание, които да налагат провеждането му. Всяко друго становище осуетява приложението на чл. 376 ГПК именно поради възможността за провеждане на допустима процесуална дейност в открито съдебно заседание13.
Следва да се приеме също, че не се изисква и съгласието на третото лице помагач. Трябва обаче да се вземе неговото становище и то в качеството му на страна в процеса, защото то може да осуети приложението на чл. 376 ГПК - било с изрично противопоставяне, било с искане за провеждане на открито заседание по делото.
3.3. Да е налице акт на съда за разглеждане на делото по реда на чл. 376 ГПК
За да се стигне до разглеждане на делото без провеждане на открито съдебно заседание, е необходим изричен акт на съда. Освен постановяването, че ще се произнесе по реда на чл. 376 ГПК в закрито съдебно заседание, ГПК поставя и допълнителни изисквания към определението - предоставяне възможност на страните да представят писмени защити и реплики (чл. 376, ал. 1, in fine ГПК) и посочване на деня, в който ще бъде обявено решението, от който ден тече и срокът за обжалване (чл. 376, ал. 3 ГПК).
След като са разменени книжата по делото (или не е сторено това изцяло - поради неподаване на отговор на исковата молба или признание на иска) и е отправено искане за разглеждане на делото без провеждане на открито съдебно заседание, съдът следва да изпрати процесуалния документ, в който това е направено, до останалите страни по делото, в случай че липсва и тяхна воля. Считам, че следва да се изпрати препис от искането за гледане на делото по реда на чл. 376 ГПК и на неподалия отговор на исковата молба ответник, както и на третото лице помагач. След като страните изразят положително мнение или една от тях подходи пасивно към искането по чл. 376 ГПК, съдът ще трябва да прецени има ли направени искания, които да обуславят провеждането на открито заседание по делото, нуждаят ли се искания на страните от прецизиране чрез личното им изслушване и с оглед принципа на служебното начало, ще осъществява ли самият съд дейност по събиране на доказателства, което да изисква и призоваване на страните. Ако отговорът на всички въпроси води към липса на необходимост от открито заседание по делото, съдът следва да постанови определение, с което да посочи, че ще разгледа делото в закрито съдебно заседание.
Считам, че определението по чл. 376 ГПК ще замести това по чл. 374 ГПК. Следователно то трябва да съдържа:
• Произнасяне по доказателствените искания - в случая това ще бъде акт за приемане на писмени доказателства14. Необходимо е, за да може те да бъдат приети като доказателствени средства в производството и решението да може да се основе на тях.
• Изготвяне на проект за доклад по делото. Без него страните биха били в неведение за позицията на съда по правния спор. Окончателен доклад по смисъла на чл. 375 ГПК няма как да бъде направен, тъй като няма да се провежда открито заседание по делото.15 Това ще доведе до следваща съществена разлика спрямо общия ред за разглеждане на делата - липсата на доклад по делото (чл. 146 ГПК). Такова разрешение не е чуждо на ГПК, където в хипотезите на неприсъствено решение (чл. 238-239) и на решение при признание на иска (чл. 237) не се предвижда изготвяне на доклад по делото, и често в практиката такъв не се прави. Случаят обаче налага изготвянето на проект за доклад. Той ще изпълни функцията на окончателен доклад по делото и следва да бъде съобщен на страните, за да могат те да формират възприятие за виждането на съда за спора - правна квалификация, разпределение на доказателствената тежест и т.н. Липсата на запознаване на страните с информацията, която съдържа докладът, би довела до сериозно ограничаване на правото им на защита. След запознаване с него е възможно страна, поискала разглеждане на делото в закрито заседание, да го оттегли. В този случай ще се осуети възможността за постановяване на решение по чл. 376 ГПК.
• Постановяване изпращането на препис от отговора на допълнителната исковата молба (ако има такъв) на ищеца. След запознаване с него, е възможно отпадане на волята на ответника за разглеждане на делото в закрито заседание, което да доведе и до оттегляне на искането за това.
• Даване на възможност на страните да представят писмени защити и реплики в определени от съда срокове. С тях те ще могат да ангажират своите доводи по съществото на спора, да обсъдят фактическите, доказателствени и правни позиции по спорните моменти, за да помогнат на съда във формиране на крайната му воля в защитно-санкционния акт. Даването на възможност за представяне на писмени защити и реплики означава, че писмената защита на едната страна се връчва на другата от съда с указание, че в определен срок може да депозира писмена реплика16. Строго формално процедурно, считам, че процесуалната икономия и бързината на процеса изискват първоначално определяне на възможността (с определението по чл. 376 ГПК) за представяне на защити и реплики в определени срокове, без тяхното връчване на страните.
• Посочване на деня, в който съдът ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалване. Член 376, ал. 3 ГПК предвижда, че съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалване. Едновременно с уведомяването на страните, че спорът ще се разгледа в закрито заседание и определянето на срок за представяне на писмени защити и реплики, съдът е длъжен да уведоми страните за деня, в който ще постанови своето решение, като едновременно с това им укаже, че от този ден ще тече срокът за обжалване. Това задължение съдът има и когато внасянето на спора за разглеждане в закрито заседание по чл. 376, ал. 1 и посочването на датата, на която ще бъде обявено решението по чл. 376, ал. 3 ГПК, се извършват с различни съдебни актове. Не може да се вмени в задължение на страните по делото сами да следят за деня на обявяване на решението. Законът е уредил право на съда освен да определи деня на обявяване на решението, и задължение да го доведе до знанието на страните в производството.17
Срокът за обжалване ще тече от датата, на която е обявено, че ще се произнесе съдът, дори и решението да е постановено по-рано. Без значение е и дали и кога е постановено уведомяване на страните - след като е посочена дата и на нея е имало постановен акт, това е началото на срока за обжалване18.
С оглед аналогичното съдържание на чл. 315, ал. 2 и чл. 376, ал. 3 ГПК относно срока за обжалване, считам, че и в двата случая е приложимо Тълкувателно решение 12/2012 г. от 11.03.2013 г., по тълк. д. № 12 от 2012 г. ОСГК на ВКС, постановено във връзка с бързото производство, съгласно което срокът за обжалване на решение, обявено при условията на чл. 315, ал. 2 ГПК, тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си. Връчването по чл. 7, ал. 2 ГПК на преписи от решението променя началния момент на срока за подаване на жалба само ако на страните е изпратен препис от решението с други указания или решението е обявено след датата, предварително посочена по чл. 315, ал. 2 ГПК.
Важна характеристика на определението по чл. 376 ГПК е, че с него съдът слага край на съдебното дирене19. Процесът по доказване приключва и делото ще се реши съобразно събраните доказателства. Настъпилите до този момент факти ще се обхванат и от силата на пресъдено нещо на решението по спора (чл. 235, ал. 3 ГПК). След като се слага край на съдебното дирене, стартират се устните състезания, които обаче не протичат словесно, а само писмено - с писмени защити и реплики, което е друга характерна особеност на разглеждането на делото в закрито заседание.
Само след осъществяване на посочената процесуална дейност на съда, ще сме изправени пред надлежно протекла процедура по изявяване на воля за това и решаване на делото в закрито съдебно заседание.

4. Заключение
Разгледаните въпроси водят до извода, че приключване на производствата по търговски спорове без провеждане на открито съдебно заседание е удачен процесуален вариант за немалка част от тях. Институтът е една от възможностите за форсиране на правораздаването и постигане на целената бързина, особено в търговските спорове, при които това е водеща ценност. Законодателната уредба, от своя страна, също дава нужната правна рамка за приложение на разглеждането на делото в закрито съдебно заседание. За да стане това обаче, необходима е инициатива на страните и разбиране от правораздавателния орган за техните нужди в процеса.

Борислав Ганчев, адвокат
Статията е публикувана в сп. "Търговско и облигационно право", кн. 1/2017 г.
______________
1 Решение № 77 от 29.01.2016 г. на ОС - Варна по т. д. № 1699/2015 г.; Решение № 88 от 08.02.2016 г. на ОС - Варна по т. д. № 1793/2015 г.; Решение № 87 от 08.02.2016 г. на ОС - Варна по т. д. № 1464/2015 г.; Решение № 65 от 12.02.2016 г. на ОС - Разград по т. д. № 89/2015 г.; Решение № 950 от 25.11.2015 г. на ОС - Разград по т. д. № 55/2015 г.
2 Решение от 24.11.2015 г. на ОС - Монтана по гр. д. № 108/2015 г.; Решение № 127 от 10.12.2015 г. на ОС - София по т. д. № 126/2015 г.
3 Вж. и Сталев, Ж., Българско гражданско процесуално право. С., 1979, с. 763.
4 Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. С, 2012, с. 771; Пунев, Б., В. Гачев, Г., Хорозов, Д. Митева, Д. Танев, Е. Кръшкова, Е. Балевска, К. Топалов, К. Влахов, М. Златарева, М. Обретенова, М. Бобатинов, С. Кюркчиев. Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика. Авторски колектив. С., 2012, с. 817.
5 Вж. Решение № 3808 от 31.05.2012 г. на СГС по гр. д. № 11875/2011 г. Така например и в чл. 28 на френския Граждански процесуален кодекс (Le Code De Procedure Civile Francais) е предвидено, че съдията може да реши делото без устни доводи, когато се касае за т.нар. в кодекса „неспорни въпроси“.
6 Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. С., 2012, с. 815.
7 Пунев, Б., В. Гачев, Г., Хорозов, Д. Митева, Д. Танев, Е. Кръшкова, Е. Балевска, К. Топалов, К. Влахов, М. Златарева, М. Обретенова, М. Бобатинов, С. Кюркчиев. Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика, Авторски колектив. С., 2012, с. 818; Влахов, К. Актуални проблеми на новия граждански процесуален кодекс. С., 2012, второ издание, с. 171.
8 Определение № 496 от 06.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 148/2014 г., I т. о., ТК.
9 Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. С., 2012, с. 307-308.
10 Пунев, Б., В. Гачев, Г., Хорозов, Д. Митева, Д. Танев, Е. Кръшкова, Е. Балевска, К. Топалов, К. Влахов, М. Златарева, М. Обретенова, М. Бобатинов, С. Кюркчиев. Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика. Авторски колектив. С., 2012, с. 817.
11 Цолова, К. Подпомагащата страна в съдебния исков процес. С., 2009, с. 169.
12 Решение № 1529 от 29.08.2013 г. на СГС по т. д. № 4325/2011 г.
13 Така и Иванова, Р., Б. Пунев, С. Чернев. Коментар на новия граждански процесуален кодекс. С., 2008, с. 556, където се посочва, че при изрично противопоставяне на една от страните, открито съдебно заседание следва да се проведе. Посочват се аргументи за това и в Европейската конвенция за правата на човека.
14 Произнасянето по други доказателствени искания като допускане на експертизи, разпит на свидетели, обяснения на страни и др., които изискват провеждане на открито съдебно заседание, следва да е в посока на недопускане на доказателственото средство.
15 Решение № 523 от 31.10.2013 г. на Пловдивски апелативен съд по в. т. д. № 704/2012 г.
16 Влахов, К., Актуални проблеми на новия граждански процесуален кодекс. С., 2012, второ издание, с. 171.
17 Определение № 1454 от 02.08.2011 г. на САС по в. гр. д. № 2165/2011 г.
18 Определение № 648 от 10.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 591/2011 г.,
I т. о., ТК.
19 Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. С., 2012, с. 772.

Кантората



Адвокатска кантора „Анелия Бечева-Димитрова & партньори” е създадена през 2008г. Кантората е специализирана в сферата на търговското право, като предоставя на клиентите си пълния набор от юридически услуги, свързани с учредяването и развитието на едно търговско дружество. Консултира клиентите си при осъществяване на всички форми на преобразуване на търговски дружества, създава и актуализира документооборотът им, осъществява процесуално представителство при възникнали търговски спорове. Голям опит Кантората има при представителство в...

Вход за взискатели