Преклузивните срокове и процесуалната легитимация като предпоставки за допустимостта на исковете за попълване масата на несъстоятелността


I. Увод
Често в практиката, а и в теорията, възникват редица въпроси по отношение на допустимостта на исковете за попълване масата на несъстоятелността. Освен общите предпоставки за допустимост, като наличие на правен интерес, липса на сила на пресъдено нещо по правния спор, подведомственост, исковете за попълване масата на несъстоятелността изискват специфични предпоставки – наличие на висящо производство по несъстоятелност, качеството на кредитор на масата на несъстоятелността или на синдик на длъжника, определена начална дата. Доктрината и съдебната практика дават отговори на сериозна част от практическите въпроси, но преклузивните срокове и процесуалната легитимация за предявяване на исковете за попълване масата на несъстоятелността показват сериозна задълбоченост и многопластовост на проблемите. За практикуващите юристи възникват сериозни трудности в разрешаването на възникналите казуси, които често не могат да бъдат преодолени с тълкуване на разпоредбите на закона, а се изисква и промяна на правната уредба.  
С оглед своя формат, целта на настоящото изложение е да извлече и формулира някои актуални особености във връзка с преклузивните срокове и процесуалната легитимация като предпоставки за допустимостта на исковете за попълване масата на несъстоятелността, както и да представи авторовото виждане за тълкуване на определени разпоредби на Търговския закон.

II. Преклузивен срок за предявяване на исковете
1.Съгласно чл. 649, ал. 1 и 2 ТЗ отменителните исковете по чл. 645 ТЗ, 646 ТЗ, 647 ТЗ, както и тези по чл. 135 ЗЗД, свързани с производството по несъстоятелност, могат да бъдат предявени в едногодишен срок от откриването му, съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ. Ако прихващането е извършено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, срокът тече от извършването на прихващането. Ограничаването на установителни искове (каквито са тези по чл. 646, ал. 1 ТЗ[1]) със срок за тяхното предявяване, представлява различие спрямо общата постановка на гражданския ни процес, че с оглед характеристиката им този вид искова защита е дължима безсрочно[2].
Посочените срокове са преклузивни и пропускането им се явява фатално за възможността за търсене на исковата защита по спора.
До изменението на чл. 649, ал. 1 ТЗ с ДВ бр. 20 от 2013 г., в практиката на ВКС правилно беше застъпено виждането, че от буквалното тълкуване на ал. 1 на чл. 649 ТЗ[3] (в редакцията й към този момент – бел. авт.), следва да се приеме, че разпоредбата касае само исковете с правно основание чл. 645, ал. 3 ТЗ и чл. 647 ТЗ и няма приложение по отношение на исковете по чл. 646 ТЗ[4]. След изменението от 2013 г. и включване на чл. 646 ТЗ в изброяването на законовият текст, преклузивният срок следва да се счита изискуем и що се касае до предявяване на исковете с правно основание чл. 646 ТЗ.
Срок за предявяване на други искове за попълване масата на несъстоятелността, включително осъдителни такива за осъждане на длъжници на несъстоятелния длъжник, не е предвиден и не следва този по чл. 649, ал. 1 и 2 ТЗ да се прилага разширително. Няма срок и за депозиране на искови молби с осъдителни искове относно обусловените от посочените в чл. 649, ал. 1 ТЗ искове за попълване на масата на несъстоятелността.
2. Интерес представлява от кога започва да тече срокът по чл. 649, ал. 1 ТЗ, ако решението за откриване на производството по несъстоятелност е обжалвано по реда на инстанционния контрол – дали от момента на постановяването му или от момента на влизането му в сила[5]. Хипотезата възниква с оглед на това, че решението за откриване на производството по несъстоятелност действа незабавно (чл. 634а ТЗ), а в същото време в чл. 649, ал. 1 ТЗ е посочено, че срокът за предявяване на исковете тече от откриването му.
Считам, че в случая правилното разрешение е, че срокът започва тече от момента на влизане в сила на решението за откриване на производството по несъстоятелност в тази му конкретна част. Ако се обжалва например единствено началната дата, то началото на изчисляване на срока ще бъде от постановяване на решението. Намирам аргументи в подкрепа на тази теза, поради това, че дори и със своеобразно допуснатото „предварително изпълнение”, решението не е необжалваемо. В този случай, на първо място, усилията на страните следва да бъдат в посока защита на интересите си по отношение на обжалването и постигане на законосъобразно окончателно решение. На следващо място, процесуално неоправдано би било да се завеждат редица производства, в които да се въвличат често значителен на брой страни, при условие че при отмяна на обжалваното решение цялата процесуална дейност се превръща в ненужна. Тук трябва да се отчетат и разноските (при отмяна на откриване на производството по несъстоятелност и прекратяване на производствата по исковете за попълване на масата), с които би бил натоварен длъжникът, който твърде вероятно е и във влошено финансово състояние субект. Не на последно място, длъжникът или некоректни кредитори, с обжалване на решението биха могли да отнемат вниманието на другите кредитори и синдика от дейността им по предявяване на искове за попълване масата на несъстоятелността, което не следва да се поощрява.
3. Възниква въпросът дали посочените в чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ срокове, които очертават т.нар. „подозрителен период” и тяхното изтичане, представляват условия за допустимост на исковете. В случая не считам, че е налице предвидена особена абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за съществуването или надлежното упражняване на правото на иск. Дали посочените срокове са спазени следва да бъде преценено от съда след извършване на редица процесуални действия – посочване на твърдения и въвеждане на възражения, събиране и преценка на доказателства, които да отговорят на въпросите дали не са налице и хипотезите на чл. 646, ал. 2-6 ТЗ например. И най-вече, непопадане на атакуваното действие или сделка в предвидените времеви интервали, не води до липсата на правото на искова защита, а до липсата на право за отмяна, водеща до попълване на масата на несъстоятелността. Следователно исковете в този случай следва да бъдат отхвърляни като неоснователни с крайния защитно-санкционен акт на съда, а не като недопустими.

III. Процесуална легитимация[6]
1.Надлежен ищец по иска е синдикът, а при негово бездействие – всеки кредитор на несъстоятелността.
2. В теорията е поставен въпросът кой е „всеки кредитор на несъстоятелността”, визиран чл. 649, ал. 1 ТЗ и притежаващ надлежна легитимация за предявяване на отменителните искове[7]. Застъпено е, че такъв кредитор следва да е този, с окончателно прието вземане – неоспорено, включено в одобрения от съда списък по чл. 692 ТЗ, оспорено, изменено от съда и неразгледано по исков ред по чл. 694 ТЗ или установено с решение по чл. 694 ТЗ или по чл. 637, ал. 4 ТЗ.
В практиката обаче често до одобряване на списъка на вземяния или установяване на вземания в влязло в сила решение (по чл. 694 ТЗ или чл. 637, ал. 4 ТЗ) се достига много след изтичане на срока по чл. 649, ал 1 ТЗ за предявяване на отменителните искове. И тук възникват въпросът: може ли в този случай да се счете, че едногодишният срок за предявяване на искове за попълване масата на несъстоятелността започва да тече за всеки кредитор на несъстоятелността от момента на придобиване на това му качество или срокът за предявяване на такъв иск винаги е по-кратък (с оглед процедурата по приемане на вземания), а за немалко кредитори възможността за предявяване въобще не възниква, тъй като те придобиват качества кредитори на несъстоятелността след изтичане на срока за предявяване на исковете за попълване масата на несъстоятелността?
В цитираното изследване[8] се отбелязва, че с оглед по-късно възникващата легитимацията на кредитора, за предявяване на иска се изисква и бездействие на синдика за предявяване на иска.
Разрешение в смисъл на положителен отговор на първата част въпроса не намира опора в действащия закон. Разпоредбата на чл. 649, ал. 1 ТЗ е ясна – едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2. Положителен отговор на втората част от въпроса, помоему, води до сериозно ограничаване правата на кредиторите на несъстоятелността и на практика в немалко случаи напълно ги лишава от тази значителна възможност в производството.
В този случай, за лицето, което твърди, че е кредитор, но все още не е „кредитор на несъстоятелността” по смисъла на чл. 649, ал. 1 ТЗ, остава единствено възможността да предяви иска за попълване масата на несъстоятелността и да поиска спирането му до разрешаване с влязъл в сила съдебен акт на производството по оспорване/установяване на вземането му, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Посоченото ясно показва нуждата от развитие на уредбата и обхващане от законовия текст на тази хипотеза. De lege ferenda, считам за удачно срокът за предявяване на исковете, предвидени в чл. 649 ТЗ, да започва да тече за кредиторите на несъстоятелността от момента на придобиване на това им качество – титуляри на окончателно прието вземане в производството.
3. Следва да се постави въпросът за качеството, в което синдикът предявява посочените в чл. 649 ТЗ искове – дали като процесуален субституент – от свое име предявява чужди (на длъжника) права, по силата на законово овластяване[9]; или от името на длъжника, в качеството му на негов законен представител[10]. За достигане до правилен отговора следва да съобразим няколко обстоятелства:
  • Чл. 649ал. 1 ТЗ овластява изрично синдика за предявяване на тези искове;
  • отменителните искове се предявяват от синдика (или кредитора) срещу длъжника и третото лице, с което той е договарял/извършил действие;
  • на редица места в ТЗ законодателят показва ясно и недвусмислено, че третира синдика като отделна страна в процеса[11] по несъстоятелност с отделни права и задължения, които упражнява за защита правата и интересите на кредиторите, длъжника, обществото[12];
  • чл. 649, ал. 3 ТЗ посочва, че когато искът е предявен от кредитор, съдът служебно конституира синдика като съищец.
С оглед посоченото, следва без съмнение на възприемем утвърдилото се в и съдебната практика, а и в правната теория[13], като безспорно виждане, че при предявяване на исковете за попълване масата на несъстоятелността синдикът действа като процесуален субституент[14] на кредиторите на несъстоятелността (при условията на процесуална суброгация) – същият разполага със самостоятелно право на иск, без да е носител на материалното право, защитавано по исков ред.
4. Законовата формулировка на чл. 649, ал. 1 ТЗ създава впечатление за субсидиарност на легитимацията на кредиторите на масата, която възниква при синдикова пасивност[15]. Тълкуването не следва да е в този смисъл. Както синдикът, така и всеки кредитор разполага с правото на иск за предявяване на посочените искове и както той, така и синдикът могат да поемат инициативата за завеждане на делото. Истина е, че законът е въвел допълнително условие – бездействие на синдика. Такова следва да е налице винаги, когато няма заведен иск. Не следва да се изисква покана до синдика или изразено от него становище за нужната от завеждане на иска, за да възникне тази възможност у кредитора на несъстоятелния длъжник. Самото незавеждане на иска от страна на синдика следва да се възприема като негово бездействие, което да предоставя и възможност на кредитора да предяви съответния иск. И това становище следва да се подкрепи именно с оглед защита интересите на кредиторите и осуетяване синдиковото бездействие. Считам, че практиката в обратния смисъл следва да се преодолее като неправилна и нецелесъобразна.
5. Съгласно чл. 649, ал. 3 ТЗ, когато искът е предявен от кредитор, съдът служебно конституира синдика като съищец. При предявен от кредитор иск по ал. 1 друг кредитор няма право да предяви същия иск, но може да встъпи като съищец не по-късно от първото по делото заседание. С оглед липсата на уредба в различен смисъл, по общия ред, кредитор може да встъпи като трето лице помагач по иск, предявен от синдика[16].
В този ред на разсъждения може да бъде разгледана практическа хипотеза, която би могла да доведе до накърняване правата на кредиторите. Възможно е в привидно изпълнение на законоустановените си задължения и в посочения срок синдикът да предяви иск за попълване на масата на несъстоятелността и впоследствие да го оттегли или да направи отказ от него и то малко след като е изтекъл този срок, за да не може кредитор да предяви същия иск (ако това е възможно с оглед разпоредбата на чл. 649, ал. 5, изр. 2 ТЗ). Дори и кредиторът да е встъпил като трето лице помагач, той не може да се разпорежда с правото на иск на ищеца и разпореждането на последния с правото на иск не може да бъде предотвратено от встъпилия[17]. Ангажиране на отговорността на синдика и освобождаването му по чл. 657, ал. 2 ТЗ обуславя провеждане на отделен процес или поне процедура (във втората хипотеза) със сериозна и трудно реализируема доказателствена дейност, което често е практически невъзможно.
Считам, че de lege ferenda, би било добре, предвиждане на възможността за конституирането на кредитор по иск на синдика като съищец, но при негово изрично искане, а не служебно, както е в хипотезата на чл. 649, ал. 3, изр. 1 ТЗ.
6. Според практиката на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, „един от начините за попълване на масата на несъстоятелността е предявяването на отменителните искове по чл. 645 ТЗ, чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ. С легитимация за предяване на тези искове разполага синдикът, в качеството му на орган на производството по несъстоятелност, в чиито правомощия принципно е предоставено управлението на масата на несъстоятелността, включително и попълването й. Като изключение, при бездействие на синдика, законът предоставя правото за предявяване на отменителните искове на всеки кредитор на несъстоятелността. Посоченото изключение, обаче, касае само отменителните искове, но е неприложимо за всички останали действия за попълване масата на несъстоятелността, в т.ч. и за предявяване на осъдителни искове за събиране вземанията на длъжника. Това следва категорично от разпоредбата на чл. 685, ал. 1, т. 7 ТЗ, посочваща синдика като единствено легитимиран да участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и да завежда от негово име дела. Изричното указание, че делата се завеждат от името на длъжника, сочи недвусмислено на извода, че с надлежна процесуална легитимация по тях разполага длъжникът, т.е. че сам той упражнява своите права. Именно с оглед наличието на специална уредба за упражняване имуществените права на длъжника в производството по несъстоятелност, в това производство общата разпоредба на чл. 134 ЗЗД е неприложима. Бездействието на синдика за предявяване на иск за събиране вземанията на несъстоятелния длъжник би било основание евентуално за ангажиране на отговорността му по реда на чл. 663 ТЗ, включително и за освобождаването му съгласно чл. 657, ал. 2 ТЗ, но не поражда право на кредиторите на несъстоятелността да упражняват правата на длъжника”[18] [19].
Следователно кредитор на длъжник в производство по несъстоятелност може да предяви само посочените в чл. 649, ал. 1 ТЗ искове, както и осъдителните такива по ал. 2, обусловени от отменителните. С надлежна легитимация за предявяване на всякакви други искове от името на длъжника разполага единствено и само синдикът.
Не може да се сподели виждането, че следва да бъде изключено в производството по несъстоятелност приложението на чл. 134 ЗЗД[20] с оглед наличието на специална уредба за упражняване имуществените права на длъжника. Ако проследим свързано преобладаващата практика на ВКС, то резултатът е следният: 1) кредиторите са надлежно легитимирани за предявяване на исковете за попълване на масата на несъстоятелността и обусловените осъдителни искове само при доказано бездействие на синдика; 2) недопустимо е предявяване на иск с правно основание чл. 134 ЗЗД от кредитор на несъстоятелния длъжник за упражняване на имуществените му права, когато той бездейства[21]. Считам, че един такъв формален подход при тълкуване на закона не следва да се предпочита. Действително уредбата на Търговския закон за попълване масата на несъстоятелния длъжник е специална. Тя обаче не изключва възможността за провеждане на други производства за попълване на масата на несъстоятелността, респ. упражняване на други кредиторови права, каквото е това по чл. 134 ЗЗД. Тук следва да се гарантира докрай приложението на основната цел на производството по несъстоятелност – постигане в максимално пълното и справедливо удовлетворяване на кредиторите. Предоставянето на надлежна легитимация на кредиторите за предявяване на свързаните с исковете за попълване масата на несъстоятелността искове е допълнителен аргумент за наличието на промяна на преценката на законодателя за положението на кредиторите и техните възможности за участие в попълване масата на несъстоятелността[22]. Така, не виждам причина да се изключват възможности за упражняване на права, които са основани на закона, при условие, че няма забранителна норма и изброяване на способите за попълване масата на несъстоятелността не са numerus clausus. Противното би довело до лесна злоупотреба от страна на мними кредитори.
Това виждане намира опора и в практиката на ВКС. Въпреки наглед категорично становище, на съда не е чужд на идеята, че кредиторите на несъстоятелния длъжник имат възможност да използват защитата на иска по чл. 134 ЗЗД, за да попълнят масата на несъстоятелността[23]. В редица решения на съда се посочва, че „доводите... че кредиторите са легитимирани да водят искове по чл. 134, ал. 1 ЗЗД нямат отношение към настоящия спор. Това е така, поради обстоятелството, че не сме изправени пред хипотезата на самостоятелно предявен иск с правно основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД, а пред въвеждането на квалификация по чл. 134, ал. 1 ЗЗД, като последица от уважаването на иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ. ...сурогационният иск... предполага наличието на: 1./ Действителна сделка/действие; 2./ Бездействие на длъжника (кредитор по сделката); 3./ Овластяване; 4./ Връщане на даденото в патримониума на длъжника. ...действието (плащането) е нищожно на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ; не се касае за бездействие на длъжника, тъй като той не разполага със самостоятелен осъдителен иск за връщане на платеното в изпълнение на действителната сделка по общия граждански ред (извън механизмите на несъстоятелността); не е налице овластяване; връщането не се осъществява в патримониума на длъжника, а в масата на несъстоятелността. Както неколкократно е имал случай да се произнесе ВКС, привнасянето на отделни елементи от общия граждански закон – части от конструкцията на косвения и отменителния искове по чл. 134 ЗЗД и чл. 135 ЗЗД като последица от специалните искове за попълване масата на несъстоятелността (без да се отчита спецификата на това производство) е недопустимо. Т.е. предявяването на иск с правно основание чл. 134 ЗЗД като последица от уважаването на иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ е недопустимо...”
Пробивът тук е в посока, че се говори за недопустимост на иска по чл. 134 ЗЗД само ако той е обективно евентуално съединен с иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, който е главен. Следователно не се отрича възможността за предявяване на иск с правно основание чл. 134 ЗЗД в други хипотези, извън тези на исковете, посочени в чл. 649, ал. 1 ТЗ.
За да е безспорна тази възможност и с оглед окончателно преодоляване на трайно наложилата се практика на ВКС и съдилищата, разумна би била изрична законова уредба и в тази насока.

IV. Заключение
Поставените и тук въпроси водят до еднозначното заключение, че правната рамка на производството по несъстоятелност следва да бъде сериозно и задълбочено изследвана и законодателно реформирана. Измененията от 2013 г. безспорно направиха първата крачка в правилната посока, която следва да бъде смело завършена, за да се постигне така желаното бързо, ефективно и справедливо удовлетворяване в универсалното принудително производство. При премоделирането на Търговския закон в тази му част е нужно сериозно изследване проблемите на практикуващите в тази сфера, получаване мнението на ангажирани в дейността съдии, адвокати, синдици, стопанските субекти, както и да се съобразят натрупаните с годините порочни практики на всички участници в производството.
 
[1] След изменението на ТЗ с ДВ бр. 20 от 2013 г., всички искове за попълване масата на несъстоятелността следва да се считат за конститутивни. Установителни остават единствено тези с правно основание чл. 646, ал. 1 ТЗ. Подкрепям изцяло изразеното мнение в правната теория в тази насока, включително и за конститутивния характер на иска по чл. 654, ал. 4 ТЗ – вж. повече Стефанов, С., Р. Топчиева, Д. Митева, Б. Николова, „Актуални въпроси на производството по несъстоятелност”, С, 2015, второ преработено и допълнено издание, с. 317
[2] Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова, „Българско гражданско процесуално право”, С, 2012, с. 190
[3] Редакцията на алинеята след изм. с ДВ, бр. 84 от 2000 г. с следната: „Иск по чл. 645, ал. 3 и чл. 647 може да предяви синдикът, а при негово бездействие – всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството”. (ПИС АПИС)
[4] Решение № 637 от 18.11.2005 г. на ВКС по т. д. № 7/2005 г., I т. о., ТК (ПИС АПИС)
[5] Стефанов, С., в „Преферентни искове за попълване на масата на несъстоятелността”, С, 2011, с. 167 и Стефанов, С., Р. Топчиева, Д. Митева, Б. Николова, „Актуални въпроси на производството по несъстоятелност”, С, 2015, второ преработено и допълнено издание, с. 319 и следв., извеждат като общ елемент на фактическите състави на преферентните искове наличието на висящо производство по несъстоятелност. Посоченото е безспорна абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск за попълване масата на несъстоятелността. Поради точното и изчерпателното й разглеждане в цитираната правна литература, няма да спирам вниманието си на нея. Така е подходено и спрямо останалите процесуални предпоставки безспорно установени в теорията и практиката.
[6] За процесуалната легитимация като процесуална предпоставка вж. повече Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова, „Българско гражданско процесуално право”, С, 2012, с. 153
[7] Стефанов, С., Р. Топчиева, Д. Митева, Б. Николова, „Актуални въпроси на производството по несъстоятелност”, С, 2015, второ преработено и допълнено издание, с. 324
[8] Стефанов, С., Р. Топчиева, Д. Митева, Б. Николова, „Актуални въпроси на производството по несъстоятелност”, С, 2015, второ преработено и допълнено издание, с. 326
[9] Вж. чл. 26, ал. 2 ГПК, според който освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.
[10] Вж. чл. 658, ал. 1, т. 1 и т. 7 ТЗ съгласно които синдикът представлява предприятието на длъжника и участва в производствата по делата на предприятието на длъжника като завежда от негово име дела, още повече след прекратява правомощията на органите му (когато е юридическо лице) при постановяване на решение по чл. 711 ТЗ.
[11] За страните в процеса вж. повече Сталев, Ж, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова в „Българско гражданско процесуално право”, С, 2012, с. 145 и следв. Използвам именно терминът „страна”, а не „субект” или „участник” с оглед посоченото в препратката съдържание на същия.
[12] Например, чл. 649, ал. 5, изр. 2 ТЗ посочва, че влязлото в сила решение по искове за попълване масата на несъстоятелността има действие за длъжника, синдика и всички кредитори.
[13] Сталев, Ж, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова, „Българско гражданско процесуално право”, С, 2012, с. 395; Стефанов, С., Р. Топчиева, Д. Митева, Б. Николова, „Актуални въпроси на производството по несъстоятелност”, С, 2015, второ преработено и допълнено издание, с. 329
[14] Така: Определение № 63 от 16.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 352/2008 г., I т. о., ТК (ПИС АПИС)
[15] Според съдебната практика следва да се докаже бездействието на синдика, за да получи легитимация кредитор на длъжника да предяви иска – Решение № 93 от 3.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 831/2009 г., II т. о., ТК (ПИС АПИС)
[16] Така Стефанов, С., Р. Топчиева, Д. Митева, Б. Николова, „Актуални въпроси на производството по несъстоятелност”, С, 2015, второ преработено и допълнено издание, с. 327
[17] Така: Сталев, Ж, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова в „Българско гражданско процесуално право”, С, 2012, с. 401
[18] Вж. Решение № 100 от 15.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 808/2008 г., II т. о., ТК (ПИС АПИС)
[19] В практиката на ВКС са налице и виждания, че установяване недействителността на сделката/действието е достатъчно и не е необходимо осъждане за връщане на полученото в масата на несъстоятелността – резултатът е реституция и възстановяване на първоначалното правно положение ex lege, на основание чл. 34 ЗЗД. Как би било постигнато това реституиране по принудително не се обсъжда – така: Решение № 68 от 30.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 933/2009 г., I т. о., ТК (ПИС АПИС).
[20] Вж. Стефанов, С., Р. Топчиева, Д. Митева, Б. Николова, „Актуални въпроси на производството по несъстоятелност”, С, 2015, второ преработено и допълнено издание, с. 328, където също се посочва несъгласие с практиката.  
[21] Така: Решение № 9 от 01.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 536/2009 г., I т. о., ТК; Решение № 114 от 03.08.2009 г. на ВКС по т. д. № 644/2008 г., II т. о., ТК (ПИС АПИС)
[22] В този смисъл Стефанов, С., Р. Топчиева, Д. Митева, Б. Николова, „Актуални въпроси на производството по несъстоятелност”, С, 2015, второ преработено и допълнено издание, с. 329
[23] Решение № 68 от 30.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 933/2009 г., I т. о., ТК; Решение № 105 от 25.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 90/2009 г., I т. о., ТК (ПИС АПИС)

адвокат Борислав Ганчев
Статията е публикувана в сп. "Правен алгоритъм", кн. 3/2015 г.

Кантората



Адвокатска кантора „Анелия Бечева-Димитрова & партньори” е създадена през 2008г. Кантората е специализирана в сферата на търговското право, като предоставя на клиентите си пълния набор от юридически услуги, свързани с учредяването и развитието на едно търговско дружество. Консултира клиентите си при осъществяване на всички форми на преобразуване на търговски дружества, създава и актуализира документооборотът им, осъществява процесуално представителство при възникнали търговски спорове. Голям опит Кантората има при представителство в...

Вход за взискатели