Предметен обхват на чл. 365, т. 3 ГПК


В Гражданския процесуален кодекс от 1952 г. (отм.)[1] липсваха специфични правила, които да се прилагат от съда, що се касае до разглежданите спорове от търговски характер. С новия Граждански процесуален кодекс[2] законодателят направи необходимата крачка, уреждайки правна рамка на т.нар. „особено исково производство по търговски спорове”. В глава тридесет и втора от кодекса се предвидиха норми, въвеждащи специфични процесуални правила, които да бъдат насложени към общия исков процес, за да доведат до специфична, модифицирана процедура за разглеждане и разрешаване на изрично посочените в чл. 365 ГПК спорове.
Съгласно чл. 365, т. 3 ГПК, особеното производство по търговски спорове се прилага за искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до участие в търговско дружество или в друго юридическо лице – търговец, както и за установяване недопустимост или нищожност на вписването и за несъществуване на обстоятелство, вписано в търговския регистър.
Участие в търговско дружество или в друго юридическо лице – търговец
С първото предложение на т. 3 от чл. 365 ГПК законодателят е обхванал изключително широк кръг от правни спорове. На практика тук ще попадне всеки един иск, който е предявен във връзка с възникнал правен спор, породен от участие в търговец – юридическо лице.
Кои лица-търговци обхваща законът? Формулировката на т. 3 е търговско дружество или в друго юридическо лице – търговец. Търговските дружества са numerus clausus изброени в Търговския ни закон – чл. 64, ал. 2 ТЗ[3]. Те са: събирателно дружество; командитно дружество; дружество с ограничена отговорност; акционерно дружество и командитно дружество с акции. Следователно всеки иск с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до участие в посочените търговски дружества, ще се разгледа по реда на особеното производство по търговски спорове.
По реда на глава тридесет и втора от ГПК ще се разгледат и правни спорове, касаещи участие в холдингово дружество. Съгласно чл. 277, ал. 1 ТЗ, холдинговото дружество следва да бъде организирано в правната форма на акционерно дружество, командитно дружество с акции или дружество с ограничена отговорност. По този начин то попада в приложното поле на чл. 365, т. 3 ГПК и споровете, във връзка с участие в холдингово дружество, ще се разгледат по специалните правила.
Възниква въпросът приложими ли са правилата на производството по търговски спорове, когато се касае за предявен иск за участие в гражданско дружество? Уредбата на последното е в чл. 357 и следв. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно чл. 357 ЗЗД две или повече лица могат да обединят своята дейност в дружество за постигане на обща стопанска цел. В същото време обаче законът не предвижда дружеството да възниква като отделен правен субект в правния мир. Следователно при учредяване на дружеството по ЗЗД не възниква ново юридическо лице. В същото време т. 3 на чл. 365 ГПК е категорична, че по особения ред на производството по търговски спорове ще се разгледат само и единствено такива, касаещи участие в търговско дружество или в друго юридическо лице – търговец. Имайки предвид изричното и конкретно изброяване на подлежащите на разглеждане по този ред спорове, то исковете, касаещи участие в дружество по чл. 357 ЗЗД, следва да се разгледат по общия ред на ГПК.
В гл. XVIII, раздел I на ТЗ в уреден консорциумът, който е легално дефиниран в чл. 275 ТЗ като „договорно обединяване на търговци за осъществяване на определена дейност”. Съгласно чл. 276 ТЗ за консорциума се прилагат съответно правилата за гражданското дружество или за дружеството, във формата на което е организиран консорциумът. По този начин при възникване на спорове, отнасящи се до участие в консорциум, редът за разглеждането им ще е различен в зависимост от формата, под която е учреден консорциумът. Правните спорове относно консорциуми, действащи като дружество по ЗЗД, ще се разглеждат по общия ред на ГПК, а тези, възникнали и действащи като някое от търговските дружества по чл. 64, ал. 1 ТЗ – по реда на особеното производство по търговски спорове по глава тридесет и втора от ГПК.
С оглед посоченото и като се има предвид правната същност на дружеството по ЗЗД, следва да се обмисли възможността за включване на споровете, касаещи участие в дружество по ЗЗД в предметния обхват на чл. 365 ГПК. Участниците в дружеството по ЗЗД се обединяват за постигане на определена стопанска цел и в този смисъл причините за възникването, развитието и завършване на отношенията им не се различават съществено от тези на съдружниците в дружество с ограничена отговорност, например. Вярно е, че същностно дружеството по ЗЗД се различава от търговските дружества по ТЗ, но след като се стремят към постигане на стопански цели, съдружниците в дружеството по чл. 357 ЗЗД участват активно в търговския оборот, полагат по-висока грижа от тази на добрия стопанин, респ. стоят по-близо до търговците, отколкото от физическите лице. По този начин при възникване на правни спорове ми се струва далеч по-разумно за тях да се прилага по-бързо протичащото и адекватно на осъществяваната от тях стопанска дейност производство по търговски спорове.  
Какво обаче „стои” зад формулировката на законодателя „друго юридическо лице – търговец”? С оглед съществуващата правна рамка, уреждаща юридическите лица – търговци, на пръв поглед не би следвало да има възможност за съществуване на такова юридическо лице.
В гл. XVIII и гл. XIX на ТЗ има няколко специфични дружества, подробно уредени в законодателството на Европейски съюз и предвидени и в Търговския ни закон.
Европейското дружество[4] е уредено в чл. 281-283 ТЗ, както и в Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета относно устава на Европейското дружество (SE). Съгласно чл. 281, ал. 1 ТЗ европейско дружество по смисъла на Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета относно устава на Европейското дружество (SE), със седалище в Република България, се учредява чрез сливане или преобразуване на акционерно дружество със седалище в Република България в европейско дружество и се вписва в търговския регистър.
По силата на чл. 1 ал. 1 от Регламент 2157/2001 европейското дружество приема правно-организационната форма на акционерно дружество. Европейското дружество условно може да определим като „вторично” акционерно дружество. Под „вторично” следва да разбираме дружество, което може да бъде учредено и в което могат да вземат участие единствено други вече съществуващи дружества и приравнените към тях по силата на чл. 48 от ДЕО3 юридически лица, изключвайки по този начин участието на физически лица[5].
Според чл. 280а ТЗ европейско обединение по икономически интереси по смисъла на Регламент (ЕИО) № 2137/85 на Съвета относно Европейското обединение по икономически интереси, със седалище в Република България, е юридическо лице и възниква от деня на вписването му в търговския регистър. Съгласно чл. 1, т. 3 от Регламент (ЕИО) № 2137/85 на Съвета относно Европейското обединение по икономически интереси държавите-членки определят дали обединенията, вписани в техните регистри в съответствие с член 6, имат качеството юридическо лице. С оглед посоченото в чл. 280а ТЗ Република България е определила ЕОИИ да съществува в правна форма на отделно юридическо лице.
Като търговски дружества по смисъла на ТЗ искове, с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до участие в европейско дружество и европейско обединение по икономически интереси, ще се разглеждат по реда на гл. XXXII ГПК, в случай че стълкновителните норми на Международното частно право определят спорът да се разгледа от българския съд.
Юридически лица – търговци са и кооперациите, чиято нормативна уредба се намира в Закона за кооперациите[6] (ЗК). Според чл. 1, ал. 1 ЗК кооперацията е сдружение на физически лица с променлив капитал и с променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност за задоволяване на техни икономически, социални и културни интереси. Следователно кооперациите са както юридически лица, така и търговци[7], с изключение на жилищно-строителните кооперации.
В ЗК е дадена възможност на всяка кооперация да създава кооперативни предприятия, да образува с други кооперации междукооперативни предприятия за извършване на стопанска дейност (чл. 52, ал. 1 ЗК) или кооперативни съюзи (чл. 54, ал. 1 ЗК). Кооперативното предприятие може да бъде учредено в правноорганизационната форма на еднолично дружество с ограничена отговорност или еднолично акционерно дружество, докато междукооперативното предприятие може да бъде дружество с ограничена отговорност или акционерно дружество. Кооперативният съюз, от своя страна, е юридическо лице със статут на кооперация и за неуредените в глава четвърта от ЗК въпроси се прилагат правилата за кооперациите. Исковете, касаещи членството на кооперациите в кооперативни предприятия, междукооперативни предприятия и кооперативни съюзи също ще се развиват по процесуалния ред на глава тридесет и втора от ГПК.
Европейско кооперативно дружество със седалище в Република България се учредява по реда на Регламент (ЕО) № 1435/2003 относно устава на Европейското кооперативно дружество (SCE) и се вписва в търговския регистър. Съгласно чл. 11 от Регламента всяко SCE се вписва в държавата-членка по седалището си в посочения от законодателството на тази държава-членка регистър съгласно правото, което се прилага към акционерните дружества. Регламентът посочва също така, че доколкото липсва уредба в него, в устава на дружеството и в уредбата на национално ниво относно SCE, приложими са правилата на държавата-членка за кооперативно дружество, респ. приложима ще е уредбата за кооперациите в ЗК. С оглед псочената правна рамка SCE се явява особен вид „друго юридическо лице – търговец” по смисъла на чл. 365, т. 3 ГПК и исковете с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до участие в такова дружество, ще се разглеждат по реда на глава тридесет и втора ГПК, когато българското право е приложимо.
Кои са конкретните искове, които попадат в предметния обхват на чл. 365, т. 3 ГПК?
По реда на производството по търговски спорове ще бъдат разгледани исковете с правно основание чл. 74 ТЗ[8]. Всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. От цитирания текст става ясно, че иск по чл. 74 ТЗ може да бъде предявен само по отношение на дружества, които имат общо събрание – това са капиталовите търговски дружества – дружеството с ограничена отговорност, акционерното и командитното дружество с акции[9]. Не могат да бъдат предявявани искове, що се касае до решения на еднолично търговско дружество.
 
Искът с правно основание чл. 74 ТЗ е конститутивен[10], като уважаването му ще доведе до промяна в търговските правоотношения в съответното дружество[11]. Активно легитимиран да предяви иска ще бъде членът, атакуващ решението, а пасивно легитимирано е дружеството.
Качеството на съдружник/акционер е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск[12] по чл. 74 ТЗ. Притежаването му следва да е налице към момента на провеждане на заседанието на общото събрание, взело оспорваните решения. Прекратяването на членството на съдружника по чл. 125, ал. 1, т. 2 ТЗ – чрез изключване в хода на съдебното производство по чл. 74 ТЗ, няма за последица загуба на легитимацията на ищеца и недопустимост на иска[13]. Това е така, тъй като конститутивното действие на съдебното решение по чл. 74 ТЗ се проявява не само по отношение на страните по иска: ищеца – съдружник или акционер и ответника – дружеството, но и спрямо всички останали съдружници или акционери, които не са участвали в производството по делото. Задължителната сила на указанията на съда при отмяна на решенията изисква при повторно разглеждане на същия въпрос членовете на дружеството да се съобразяват с дадените тълкувания на законите, договора и устава – чл. 75, ал. 1 ТЗ, а всеки съдружник или акционер може да се позове на нищожност на решения или действия на дружеството, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда – чл. 75, ал. 2 ТЗ. Следователно потестативното право за отмяна на незаконосъобразни, противоуставни, респ. противоречащи на дружествения договор решения на общото събрание е предоставено в полза на лице, притежаващо визираното в закона качество за защита на неговите лични – имуществени или неимуществени членствени права, но и с оглед интересите на останалите съдружници и акционери, на дружеството и на обществения интерес. Разпоредбата охранява спазването на закона, правилата на добросъвестността и на доброволността при сдружаването. Правният интерес в случая произтича от принципи от по-висш ранг в сравнение с частния интерес на всяко лице, разполагащо с правото да потърси правна защита и съдействие пред съда.
Това следва да е решението и ако съдружническото/акционерното качество бъде изгубено в хода на процеса на друго основание[14]. Съдебната практика, която приемаше, че загубването на това качество в хода на процеса на друго основание, различно от това, на което е взето решението на общото събрание, следва да се преценява с оглед правния интерес на ищеца от търсената защита[15], следва да се счита за преодоляна.
Съгласно чл. 214, ал. 5 ТЗ ищец по иск по чл. 74 ТЗ може да бъде и облигационер, като атакуваното решение следва да е на общото събрание на облигационерите, а не на акционерите. Срещу решението за преобразуване не може да се предяви иск по чл. 74 ТЗ, което представлява и единственото изключение от възможността за атакуване на порочни решения на общите събрания на капиталовите търговски дружества.
Искът по чл. 74 ТЗ принадлежи само на съдружниците, респ. на акционерите в търговското дружество и е проява на членствено правоотношение между дружеството и неговите членове, което се прекратява при смърт или поставяне под пълно запрещение – за физическите лица (чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ). Членственото правоотношение не е наследимо. Наследим е само дружественият дял, притежаван от починалия съдружник и съразмерната на него печалба, поради което наследниците не трябва да бъдат конституирани на мястото на починалия в хода на съдебната производство ищец по иска с правно основание чл. 74 ТЗ[16].
Следва да се приеме, че искът по чл. 74 ТЗ може да бъде предявен и що се отнася до атакуване решения на учредителното събрание на дружество[17]. В ТЗ не е предвидена друга защита за учредителите и не е проведено разграничение в реда за обжалване на взетите решения, който се явява и подходящ и следва да бъде предпочетен.
По реда на чл. 74 ТЗ могат да се атакуват решения на общото събрание на дружеството, когато са нарушени процедурните правилата за приемане на решение – касае се за неспазване само на императивни правила за свикване и провеждане на общото събрание – процесуална незаконосъобразност. Подлежащи на отмяна са и решенията, които нарушават императивни материалноправни норми на ТЗ или учредителния акт (т.нар. „противозаконни” или „противоуставни” решения[18]) – материална незаконосъобразност[19]. Не подлежи на отмяна отказът да се вземе решение, тъй като това е въпрос на формиране и изразяване на свободна воля на органа на дружеството. Също така не могат да се атакуват неизгодни и неоправдани решения, тъй като съдебната проверка касае само законосъобразността, но не и целесъобразността на взетите решения. Производството по иск, с който се иска отмяна на нецелесъобразно решение, следва да бъде прекратявано от съда като недопустимо.
Някои решения на общото събрание могат да имат много тежки пороци или да се касае за т.нар. „непоносими решения” – решения в разрез с правовия ред (решение да се извърши престъпление). Тези две групи решения са нищожни и се атакуват с общите искове по 26 ЗЗД, а не по 74 ТЗ[20]. За да се стигне до нищожност, трябва нарушението да не подлежи на саниране – има ли възможност за това, вече сме изправени пред отменимост на решението по чл. 74 ТЗ. Няма съмнение, че и исковете, които са предявени с правно основание чл. 26 ЗЗД и целят прогласяване нищожността на решение на общото събрание на дружеството, също ще бъдат разгледани по реда на особеното производство по търговски спорове.
Абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 74 ТЗ е това да се случи в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи – в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание. Винаги при подаване на искова молба с иск с правно основание чл. 74 ТЗ, съдът следва да извърши служебна проверка дали е сезиран в законоустановения преклузивен срок. Ако проверката даде негативен отговор, съдът следва да прекрати производството като недопустимо. По същия начин следва да се процедира и при възражение за просроченост от друга страна в процеса.
Не могат допълнително в хода на процеса, след изтичане на 14-дневния срок, да бъдат въвеждани нови основания за отмяна на решенията на ОС, представляващи самостоятелни основания, извън първоначално посочените. Това е така, защото се касае за обективно съединяване на отделни искове, като установяването на всеки един от посочените пороци самостоятелно води до отмяна на решенията на общото събрание[21].
Всеки съдружник или акционер може да встъпи във висящото дело по иск по чл. 74 ТЗ. Той може да поддържа иска дори и ищецът да се откаже от него или да го оттегли. Следователно в случая се касае за процесуалното качество на съищец или за необходимо другарство в процеса. Субективните предели на решението както на общото събрание, така и на съдебното решение, ще има задължителна сила за всички членове на дружеството – участващи и неучастващи[22]. Така липсва правен интерес от встъпване или привличане на трето лице-помагач в процеса.
Чл. 75 ТЗ посочва, че указанията на съда, дадени при отмяна на решенията на общото събрание по тълкуването на законите, учредителния договор и устава, са задължителни за общото събрание при повторно разглеждане от него на същия въпрос. Решения или действия на органите на дружеството, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки съдружник или акционер може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я прогласи. Посоченото е друга хипотеза, при която решението на общото събрание е с толкова висока степен на опороченост, че не може да бъде запазено в правния мир и следва да бъде дисквалифицирано като нищожно. Разбира се, то не може да породи своето правно действие поради нищожността си, но когато бъде предявен иск за прогласяването й, искът ще бъде разгледан по реда на производството по търговски спорове. 
Тук следва да бъде разгледана една особеност на приложимия съдопроизводствен ред. Съгласно ал. 4 на чл. 74 ТЗ, когато се оспорва решение на общото събрание на акционерно дружество с издадени акции на приносител или на инвестиционно дружество от отворен тип, предявеният иск се разглежда по реда на глава тридесет и трета от ГПК – „Производство по колективни искове”. Следователно, ако се касае за посочените в закона хипотези, производството по търговски спорове няма да е приложимо и ще се замести от това по колективни искове, тъй като законодателят е счел, че в изброените случаи по-ценна е защитата на колективния интерес и на него следва да бъде даден превес. 
По реда на глава тридесет и втора от ГПК ще бъдат разгледани и исковете с правно основание чл. 71 ТЗ. Съгласно посочения текст от закона, всеки член може с иск пред окръжния съд по седалището на дружеството да защити правото си на членство и отделните членствени права, когато бъдат нарушени от органи на дружеството.
Първата особеност на иска по чл. 71 ТЗ е, че е субсидиарен на този с правно основание чл. 74 ТЗ и ще бъде приложим само за хипотези, извън обхванатите от приложното поле на чл. 74 ТЗ.
По реда на чл. 71 ТЗ могат да се атакуват решения на всички органи на дружеството, а не само на общото събрание, както е при иска по чл. 74 ТЗ. Съгласно чл. 196 ТЗ управителният орган на АД може да бъде овластен да взема конкретни решения от компетентността на общото събрание. Ако съдружник желае да атакува така взетото решение, това следва да стане по реда на чл. 71 ТЗ, а не с иск по чл. 74 ТЗ, тъй като законовото разграничение за приложимостта на двата иска е главно с оглед органите, взели решението. Искът може да се основава на твърдяно нарушаване на членственото правоотношение като цяло и на отделни права от него. Защита с този иск може да търсят както членовете на капиталовите, така и на персоналните дружества. Ищец по иска може да бъде всеки член на дружеството, а ответник отново е самото дружество[23]. Членственото право следва да е налице в патромониума на ищеца към момента на предявяване на исковата молба[24]. С оглед вида на търсената защита, искът може да бъде предявен като установителен, конститутивен или осъдителен. Във всички случаи обаче, за да е той допустим, трябва да е налице правен интерес за предявяването му като абсолютна положителна процесуална предпоставка и то за съответния вид на търсената защита – установителна, осъдителна, или с цел промяна на гражданските правоотношения[25].
Поставя се въпросът допустимо ли е съединяването на исковете по чл. 74 ТЗ и чл. 71 ТЗ. С оглед характеристиките и предметите на исковете по чл. 74 и чл. 71 ТЗ може да бъде направен извод, че искът по чл. 71 ТЗ е субсидиарен на този по чл. 74 ТЗ, т. е. урежда хипотези извън тези по чл. 74 ТЗ. Искът по чл. 71 ТЗ касае нарушения на всички органи на дружеството, а този по чл. 74 ТЗ – само порочни решения на общото събрание. По този начин искът по чл. 74 ТЗ на практика се включва в този по чл. 71 ТЗ, но е специален спрямо него и следва да бъде приложен винаги, когато са налице основанията именно за неговото приложение.
Следователно допустимо ще е кумулативното им обективно съединяване[26] за разглеждане в общ процес – щом се цели защита на нарушени членство и/или на отделните членствени права от органи на дружеството, както и отмяна на решение на общото събрание на дружеството.
Допустимо ще е и съединяване на исковете при условията на евентуалност, като главен ще е искът по чл. 74 ТЗ, а евентуален, в случай че се счете че няма основание за отмяна на решение на общото събрание, този по чл. 71 ТЗ.
С оглед спецификата на зависимостта между исковете по чл. 71 и чл. 74 ТЗ недопустимо ще се яви алтернативното им съединяване. При посоченото обективно съединяване на искове, ищецът предоставя на съда възможност да разгледа и се произнесе, по който и да е от предявените искове, като за него е безразлично по кой иск ще получи защита[27]. В случая характеристиката на материалните правоотношения обуславя правен интерес за търсене на защита или срещу решение на общото събрание, или срещу накърняващо членствените права деяние на орган на дружеството. Субсидиарността на исковете осуетява възможността за алтернативното им съединяване.
Чл. 70, ал. 1 ТЗ изброява случаите, в които учредяването на дружеството е недействително. В ал. 2 на същия член е предвидена възможността за предявяване на установителен иск за обявяване недействителността на учреденото с посочените пороци търговско дружество. Активната легитимация за предявяване на иска е изключително широка – всеки заинтересуван, както и прокурорът. Предвиденото е резонно, защото се касае за прогласяване на нищожност, която е нетърпимо правно и обществено явление и следва всячески да се провокира прекратяване на мнимото й съществуване. Искът е установителен и следва да се предяви в едногодишен срок след възникване на дружеството. Законът посочва, че извършените действия от името на обявеното за недействително дружество, с които са поети задължения, учредителите отговарят солидарно и неограничено. Такава е предвидената отговорност и за поетите задължения от дружеството, в процес на учредяване, и ако не се стигне до възникването му – чл. 69, ал. 1, изр. 3 ТЗ. Считам, че исковете за обявяване на нищожност на учреденото дружество и тези за имуществените последици от поети задължения от дружеството през времето, когато то е било в процес на учредяване, подлежат на разглеждане по реда на особеното производство по търговски спорове.
Няма да попадат в предметния обхват на т. 3 на чл. 365 ГПК споровете, които произтичат от правоотношения, възникнали във връзка с управление на търговското дружество[28]. Това е така, тъй като в тези случаи искът не касае участие в търговски дружество или друго юридическо лице – търговец, а неговото менажиране и последиците от осъществяването му. Тези правни спорове обаче следва да попаднат в предметния обхват на т. 1 на чл. 365 ГПК и отново да се разгледат по реда на глава тридесет и втора ГПК[29].
Окръжният съд може да прекрати събирателно дружеството или да изключи виновния съдружник, когато последният умишлено или с груба небрежност не изпълни свое задължение по учредителния договор или изпълнението на задължението стане невъзможно, както и когато съдружникът действа против интересите на дружеството (чл. 95, ал. 1 ТЗ). Искът е конститутивен, тъй като с него се упражняват законоустановени потестативни граждански права на ищеца. Активно легитимиран е съдружник в събирателно дружество, а ответник по иска е самото дружество[30] и всички останали съдружници[31].
Когато се касае за иск за изключване на виновен съдружник по чл. 95, ал. 2 ТЗ, активно легитимиран е съдружник в дружеството, а ответници ще са дружеството и останалите съдружници. В правната теория е застъпено и мнението, че пасивната легитимация ще е налице само за дружеството и виновния съдружник[32]. Не мога да възприема посоченото. Както правилно е обосновано и в съдебната практика, с искането за изключване на съдружник при условията, посочени в закона, фактически се стига до промяна на дружествения договор относно съдружниците и е недопустимо останалите съдружници да бъдат лишени от възможността да противопоставят евентуални възражения по иска за изключването, до който резултат се стига, ако останалите съдружници са лишени от участие в производството по изключване[33]. В случая ще сме изправени пред задължително необходимо другарство в процеса[34].
При събирателно дружество, образувано от двама съдружници, единият съдружник може да иска само прекратяване на дружеството, но не и изключване на виновния съдружник.[35]
Искът за прекратяване на членственото правоотношение или за прекратяване на дружеството също ще се разгледа по реда на глава тридесет и втора от ГПК. Следва да се посочи, че при дружеството с ограничена отговорност за аналогични нарушения (невнасяне на дела, неизпълняване на задължения си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството, неизпълняване решения на общото събрание, действане против интересите на дружеството, невнасяне на допълнителна парична вноска при неупражняване правото за напускане по чл. 134, ал. 2 ТЗ), също е предвидено прекратяване на членственото правоотношение на съдружника чрез процедурата за изключване на съдружник. При ООД обаче компетентен да се произнесе по въпроса за изключване на съдружника е общото събрание, а не окръжният съд по седалището на дружеството[36]. От своя страна, решението на общото събрание ще подлежи на отмяна по реда на чл. 74 ТЗ, което пък ще бъде разгледано от окръжния съд по реда на производството по търговски спорове.
Други  искове, които ще се разгледа по този ред, са тези по чл. 517 ГПК. Според текста на закона, когато принудителното изпълнение е насочено върху дял на неограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител, като констатира изпълнението на условията по чл. 96, ал. 1 от ТЗ, връчва на дружеството и на останалите неограничено отговорни съдружници изявлението на взискателя за прекратяване на дружеството. След изтичането на шест месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено.
Когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. След изтичането на три месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, или че вземането на взискателя е удовлетворено.
Когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от ТЗ, без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено преди приключването на първото заседание по делото.
За предявяване на посочените искове активно легитимирани ще са кредиторите, а пасивно легитимирани – дружествата, чиито член е длъжникът. Исковете са конститутивни по своя характер. Съдопроизводственият ред е този по глава тридесет и втора ГПК.
По реда на особеното производство по търговски спорове ще бъдат разгледани и искове за установяване качеството на съдружник в търговско дружество или друго юридическо лице – търговец, когато е налице правен интерес за това. В хода на „живота” на всяко едно търговско дружество би могъл да възникне въпросът дали определено лице притежава качеството на член в него или съответно дали е в претендираните от субекта размери – какъв брой акции или дялове се притежава. Това може да възникне като правен спор в следствие на осъществени правоприемства или други обстоятелства, които поставят под съмнение членственото качество. Като попадащ в предметния обхват на чл. 365 ГПК, искът ще се разгледа по реда на глава тридесет и втора.
Съгласно чл. 155 ТЗ по решение на окръжния съд по седалището на дружеството с ограничена отговорност, то може да бъде прекратено: 1. по иск на съдружниците, ако важни причини налагат това; 2. по иск на прокурора, ако дейността на дружеството противоречи на закона; 3. по иск на прокурора, когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител, а според чл. 252 ТЗ, акционерното дружество се прекратява с решение на съда по седалището по иск на прокурора, ако: дружеството преследва забранени от закона цели; когато чистата стойност на имуществото на дружеството по чл. 247а, ал. 2 ТЗ спадне под размера на вписания капитал; ако в срок една година общото събрание не вземе решение за намаляване на капитала, за преобразуване или прекратяване; ако в продължение на шест месеца броят на членовете на съвет на дружеството е по-малък от предвидения в закона минимум.
Кооперацията може да бъде прекратена с решение на окръжния съд по искане на прокурора или по искане на кооперативния съюз, в който членува кооперацията, когато: а) преследва забранени със закон цели или извършва забранена със закон дейност; б) е останала с членове, чийто брой е под установения минимум, и в 6-месечен срок съставът й не бъде попълнен (чл. 40, ал. 1 ЗК).
Считам, че исковете, предявявани пред окръжния съд по седалището на дружеството или кооперацията за тяхното прекратяване, следва също да бъдат разглеждани по реда на особеното исково производство по търговски спорове. По този ред ще бъдат разгледани и исковете за прекратяване на всички други юридически лице – търговци по сисъла на чл. 365 ГПК.
Искове за установяване недопустимост или нищожност на вписването и за несъществуване на обстоятелство, вписано в търговския регистър
Решенията на общите събрания на търговските дружества могат да бъдат порочни, както и действията на органите им. При претенция за неправомерно действия и решение, могат да бъдат предявени исковете по чл. 71 и 74 ТЗ, които бяха разгледани по-горе. Порок обаче може да има и във вписването в търговския регистър, което следва решенията на органите на дружеството. Поради това, чл. 29, ал. 2 от Закона за търговския регъстър[37] (ЗТР) постановява, че всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство.
С Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, по тълк. дело № 1/2002 год. беше дадено тълкуване на уредбата на недопустимост или нищожност на вписванията и за несъществуване на вписано обстоятелство. Макар и постановено при действието на регистърното производство по ГПК и преди влизане в сила на ЗТР, чрез съответното съобразяване на различките в уредбата, дадените решенията са запазили своята валидност.
Така, ВКС определя вписването като нищожно, когато в търговския регистър е вписано неподлежащо на вписване обстоятелство, както и
когато актът на вписването не отговаря на предвидените изисквания
за валидното му извършване. Такива са случаите, при които вписването е осъществено от ненадлежен орган или извън пределите на компетенциите му.
Недопустимо е вписване, което е извършено по искане на нелегитимирано лице или вписване, по  което длъжностното лице се е произнесло без да е било налице сезиране.
Понятието „несъществуващо обстоятелство” чл. 29 ЗТР е въвел само по отношение на подлежащите на вписване такива. Вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. В зависимост от момента на възникване на обстоятелството следва да се прави разграничението между две хипотези. Несъществуващо обстоятелство е липсващото (невзетото) решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър. Втората хипотеза касае вписването на обстоятелство, което е съществувало, но по-късно, по исков ред, е установена нищожността му.
Характерът на исковете е установителен, като се цели да бъде установено налице ли е твърдяната порочност на вписването в търговски регистър. Искът може да бъде предявен от всяко лице, което обоснове правен интерес от исканото установяване, както и от прокурора. Ако искът бъде уважен, заличаването на вписването се извършва служебно от Агенция по вписванията или, в случай на бездействие, по искане на заинтересованото лице или на прокурора.
Допустимо е и съединяването на исковете по чл. 74 ТЗ и чл. 71 ТЗ с иск за установяване на пороци при вписването. Съединяването е при условията на  евентуалност на двата иска по ТЗ. По отношение на конститутивния иск по чл. 74 ТЗ следва да бъде спазен преклузивният срок за предявяването му.
При иск за установяване нищожност или недопустимост на вписването или  несъществуване на вписаното обстоятелство, проверката не следва да се простира  по отношение законосъобразността на самото вписано обстоятелство (решение на общо събрание, на управителен или надзорен орган на дружеството). Ако  решението на общото събрание е незаконосъобразно, членът на дружеството разполага с иск по чл. 74 ТЗ. Ако е вписано решение на съвет на директорите  или надзорен съвет, членът на дружеството разполага с иск по чл. 71 ТЗ. След успешното провеждане на всеки един от двата иска, решенията по които имат действие занапред, вписаното обстоятелство ще бъде заличено, като заличаването също няма обратно действие.  Аргумент за изключване проверката на самото обстоятелство е това, че  искът за установяване нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписаното обстоятелство може да бъде предявен освен от член на дружеството, още и от всяко трето заинтересовано лице. Ако установителният иск е предявен от член на дружеството и се извърши проверка относно законосъобразността на самото обстоятелство – това би било заобикаляне на чл. 71 ТЗ и чл. 74 ТЗ. Ако искът е предявен от трето лице, то това би му дало  възможност за ревизия на решение на орган на дружеството, което е недопустимо. Освен недопустима, такава намеса е и неоправдана, тъй като за третото лице решенията на органите на дружеството не са задължителни и то може да се защити  чрез оспорване на действията, произтичащи от тези решения без да е необходимо в отделен иск да установява тяхната незаконосъобразност.
Поради включването им в предметния обхват на чл. 365, т. 3 ГПК, исковете по чл. 29 ЗТР ще бъдат разгледани по реда на глава тридесет и втора от ГПК.

            Борислав Ганчев, адвокат
Статията е публикувана в сп. "Търговско и облигационно право", кн. 10/2014 г.
 
[1] Обн., изв., бр. 12 от 1952 г.; изм., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26, 37, 44 и 104 от 1996 г., бр. 43, 55 и 124 от 1997 г., бр. 21, 59, 70 и 73 от 1998 г., бр. 64 и 103 от 1999 г., бр. 36, 85 и 92 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 105 и 113 от 2002 г., бр. 58 и 84 от 2003 г., бр. 28 и 36 от 2004 г., бр. 38, 42, 43, 79, 86, 99 и 105 от 2005 г., бр. 17, 33, 34, 36, 37, 48, 51 и 64 от 2006 г.
[2] Обн. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.
[3] Така: Герджиков, О., „Коментар на Търговския закон. Книга първа”, С, 2000, с. 213
[4] Повече за европейското дружество Вж. Таджер, В., О. Герджиков, Г. Стефанов, К. Касабова, Т. Бузева „Капиталови търговски дружества”, С, 2011, с. 321 и следв.
[5] Андреев, А., „Основни белези на европейското дружество”, www.nbu.bg
[6] Закон за кооперациите, Обн. ДВ. бр.113 от 28 Декември 1999г., изм. ДВ. бр.92 от 10 Ноември 2000г., изм. ДВ. бр.98 от 16 Ноември 2001г., изм. ДВ. бр.13 от 11 Февруари 2003г., изм. ДВ. бр.102 от 20 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.33 от 21 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г.,изм. ДВ. бр.104 от 11 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г.
[7] Стефанов, Г., „Търговско право – II”, ВТ, 2005, с.128
[8] За исковете по чл. 74 ТЗ, Вж повече Герджиков, О., „Коментар на Търговския закон. Книга първа”, С, 2000, с 235 и следв.
[9] Вж. Решение № 135 от 25.VII.1994 г. по ф. д. № 96/93 г., V Г.О.; Решение № 1116 от 8.07.2003 г. на ВКС по гр. д. № 187/2003 г., V Г.О. (ПИС „АПИС”)
[10] Таджер, В., О. Герджиков, Г. Стефанов, К. Касабова, Т. Бузева „Капиталови търговски дружества”, С, 2011, с. 94
[11] Повече за конститутивния иск Вж. Сталев, Ж, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова в „Българско гражданско процесуално право”, С, 2012, с. 194 и следв.
[12] Повече за процесуалните предпоставки за осъществуването и надлежното упражняване на правото на иска Вж. Сталев, Ж, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова в „Българско гражданско процесуално право”, С, 2012, с. 176 и следв.
[13] Така: Решение № 128 от 19.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 269/2009 г., I Т.О., ТК (ПИС „АПИС”)
[14] Решение 1284 от 20.10.2003 г. на ВКС по гр. д. № 1880/2002 г., V Г.О. (ПИС „АПИС”)
[15] Решение № 812 от 5.01.2007 г. на ВКС по т. д. № 434/2006 г., I Т.О. (ПИС АПИС)
[16] Решение № 195 от 21.03.2008 г. на ВКС по т. д. № 781/2007 г., I Т.О., ТК (ПИС АПИС)
[17] Така: Герджиков, О., „Коментар на Търговския закон. Книга първа”, С, 2000, с. 236
[18] Така: Герджиков, О., „Коментар на Търговския закон. Книга първа”, С, 2000, с. 235
[19] Вж. Колев, Н., „Основания за отмяна на решенията на общото събрание члез иска по чл. 74 ТЗ”, сп. „Търговско и конкурентно право”, кн. 7/2010 г., С, с. 7, където авторът посочва, че според него, въпреки че термините материална и процесуална незаконосъобразност се използват както в практиката, така и в теорията, са неточни понеже обхващат в своето съдържание не само противоречието със законовите разпоредби относно процедурата за свикване и провеждане на общо събрание (процесуална незаконосъобразност) и съдържанието на решенията на общото събрание (материална незаконосъобразност), но и противоречието със съответните клаузи от дружествения договор, респ. устава, относно процедурата за свикването и провеждането на общото събрание и относно съдържанието на неговите решения. 
[20] Така: Герджиков, О., „Коментар на Търговския закон. Книга първа”, С, 2000, с. 238
[21] т. 6 от Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС; Решение № 294 от 26.02.2003 г. на ВКС по гр. д. № 975/2002 г., ГК, V Г.О. (ПИС АПИС)
[22] Така: Герджиков, О., „Коментар на Търговския закон. Книга първа”, С, 2000, с. 238
[23] Така: Решение № 516 от 21.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1624/2003 г., ТК (ПИС „АПИС”)
[24] Илиева, Р., Ал. Иванов, „Курс по търговско право”, С, 2013, с. 146
[25] Тълкувателно решение № 1 на ОСГК на ВКС от 6 декември 2002 год. по тълк. дело № 1/2002 г. (ПИС „АПИС”)
[26] За обективно съединяване на искове вж. повече Сталев, Ж, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова в „Българско гражданско процесуално право”, С, 2012, с. 429 и следв.
[27] Сталев, Ж, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова в „Българско гражданско процесуално право”, С, 2012, с. 433
[28] В този смисъл: Определение № 140 от 22.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 611/2011 г., II Т.О., ТК (ПИС „АПИС”)
[29] В този смисъл: Определение № 1129 от 17.12.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 913/2012 г., II Т.О., ТК (ПИС „АПИС”)
[30] Решение № 37 от 9.02.2005 г. на ВтАС по в. гр. д. № 563/2004 г., ГК; Определение № 441 от 1.VII.1994 г. по ф. д. № 17/94 г., V Г.О. (ПИС АПИС). В посочените актове съдът е приел, че ответник е само събирателното дружество.
[31] Решение № 403 от 29.VII.1992 г. по гр. д. № 147/92 г., V Г.О. (ПИС АПИС)
[32] Антонова, А., „Събирателно дружество”, С, 2004, с. 143 
[33] Решение № 913 от 7.X.1993 г. по гр. д. № 2029/92 г., V Г.О. (ПИС АПИС)
[34] Повече за другарството Вж. Сталев, Ж, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова в „Българско гражданско процесуално право”, С, 2012, с. 384 и следв.
[35] Голева, П., „Търговско право. Обща част. Търговци”, С, 2014, с. 239; Решение № 789 от 23.ХII.1992 г. по гр. д. № 903/92 г., V Г.О. (ПИС АПИС)
[36] Събирателните и командитни дружества, като персонални търговски дружества, не сформират общ орган – общо събрание, поради което принципно е невъзможно такова решение да бъде взето „вътре в дружеството”. Целта на авторовата бележка е да се направи разграничение за различния процесуален ред, респ. за възможностите и процедурата за оспорване на изключването на съдружник поради виновното му поведение (следва да се има предивд, че е предвидена и хипотеза на безвиновна невъзможност – при случая, когато изпълнението на задължението стане невъзможно).
[37] В сила от 01.01.2008 г., обн. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.80 от 3 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.53 от 30 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.104 от 11 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.50 от 30 Май 2008г., изм. ДВ. бр.94 от 31 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр.44от 12 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.101 от 28 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.34 от 29 Април 2011г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.25 от 27 Март 2012г., изм. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 14 Декември 2012г., доп. ДВ. бр.40 от 13 Май 2014г.

Кантората



Адвокатска кантора „Анелия Бечева-Димитрова & партньори” е създадена през 2008г. Кантората е специализирана в сферата на търговското право, като предоставя на клиентите си пълния набор от юридически услуги, свързани с учредяването и развитието на едно търговско дружество. Консултира клиентите си при осъществяване на всички форми на преобразуване на търговски дружества, създава и актуализира документооборотът им, осъществява процесуално представителство при възникнали търговски спорове. Голям опит Кантората има при представителство в...

Вход за взискатели