Конкуренция на взискатели при запор на трудово възнаграждение на длъжника


 
  1. Разпространената практика и защо е неправилна.
 
В масовите изпълнителни производства, образувани с предмет, свързан с потребителски кредит или друго микрокредитиране без значение от правната форма, често, поради липсата на имущество у длъжника, единственият възможен изпълнителен способ е запор на трудовото възнаграждение, съответно - пенсия. Потребителското кредитиране дотолкова е разпространено сред най - социално уязвимите слоеве, че почти няма длъжник, който да е длъжник по само едно изпълнително дело. Различни колекторски агенции се конкурират при събирането на присъдените вземания чрез разнообразни похвати, ала в повечето случаи безрезултатно. Дистанцирайки се от икономическите и социални последици за длъжника в личен и семеен план, ще представя своето виждане за справедливо удовлетворяване на кредиторите, както е установено в закона – което обаче е различно от случващото се на практика.
 
 В 99 % от случаите такива длъжници не разполагат с никакво ликвидно имущество. Единственото имущество, от което може да се удовлетворяват взискателите, е разполагаемата част от трудовото възнаграждение или пенсия. Разпространеното в практиката тълкуване представлява приложение на принципа „първи по време първи по право” /Prior tempore, potior iure/. Този принцип битува масово в изпълнителното производство, като на практика се проявява по следния начин – третото задължено лице /ТЗЛ/ удържа и превежда разполагаемата част от трудовото възнаграждение на частния съдебен изпълнител /ЧСИ/, който първи е наложен запор. ЧСИ, които са наложили запор на трудовото възнаграждение след него „чакат ред”. Това означава, че вземането не се събира, а само набъбва заради мораторната лихва. Върху това вземане не тече погасителна давност. Тоест тези дела са висящи, без парични постъпления, докато се изплати първият по ред запор. Когато се изплати първото вземане, ТЗЛ започва да прави удръжки по следващия поред запор. Което може да отнеме години, а това уврежда останалите кредитори. Ясно е че, предвид имущественото състояние на този вид длъжници други изпълнителни способи са неприложими.
 
Според официалнота позиция на Камарата на частните съдебни изпълнили /КЧСИ/, за следващите по ред взискатели е налице правната възможност, регламентирана в глава Четиридесет и първа ГПК – Присъединяване на кредитори и разпределение на събраните суми. Дали обаче това е единствената възможност. На първо място това е свързано със заплащане на допълнителна такса от Взискателя. Нещо което всеки Взискател иска да спести – това е допълнителни такси. На второ място, това означава, че ЧСИ, който е образувал и водил производоството по делото, вземането по което подлежи на присъединяване, няма да получи възнаграждението си за изпълнение на парично вземане по т. 26 ТТРЗЧСИ, на която има право, защото друг ЧСИ ще удовлетвори притезанието. И трето и най-съществено – абсурдно е на практика за всяка удръжка от трудовото възнаграждение на длъжника, ЧСИ който води производството с присъединените кредитори да извършва разпределение по реда на чл. 460 и следващи ГПК. Разпределението представлява „процес в процеса” За акта на разпределение се призовават страните, в т.ч.  и държавата, които имат право да го оспорят. Не е процесуално икономично и на практика е невъзможно това да се случва при всяка удръжка, всеки месец. Затова ЧСИ извършват разпределение на няколко месеца веднъж, което обаче е нецелесъобразно. Или изобщо не извършат разпределение.
 
Въпросното становище освен нецелесъобразно е и неправилно. Процедурата е с наименование – „Присъединяване на кредитори и разпределение на събраните суми”, което предполага, да са събрани суми от реализирано имущество – например изнесен на публична продан недвижим имот. Трудовото възнаграждение е бъдещо вземане, основанието за получаването на което, ще бъде положения от длъжника труд занапред. Затова към момента на евентуалното присъедяване няма събрани суми и е неприложим този ред на разпределение.
 
  1. Решението
 
Предложеното тук решение е само за практически цели, не е обвързано със становището на КЧСИ, като е приложимо само за вземания с еднакъв ред, тоест при наличие на привилегировано вземане настоящото тълкуване е неприложимо (например - издръжка). Съгласно чл. 136, ал. 3 ЗЗД
 
ТЗЛ е длъжно ежемесечно да удържа и превежда по съответното изпълнително дело, сумите съгласно чл. 446 ГПК или посочена в определен от ЧСИ размер сума (отново при съобразяване с нормите на несеквестируемостта). Вярно е, че някои работодатели удържат равни суми по всички запори и това е правилно, когато е разполагаемата част е в малък размер. Не е правилно и не е законно обаче да удържат и превеждат цялата разполагаема част на наложилият първи по ред запор ЧСИ. Следващите по ред запори може да са по вземания, които са възникнали и са станали изискуеми, в т.ч. и да са били присъдени, много преди изпълняваното вземане. Затова е неправилно да се изпълнява само първия по ред запор. В същото време не може да бъде притискан Взискателят да се присъединява по друго изпълнително дело, водено от друг ЧСИ.
 
В така изложения казус, последният ЧСИ, който е наложил запор върху трудовото възнаграждение, на осн. чл. 16 ЗЧСИ, вр. с чл. 431, ал. 2 ГПК може да изиска от ТЗЛ данни за размера на вземанията на другите взискатели, предвид наложените запори при тях. Разполагайки с размера на отделните вземания и предвид отговора по чл. 508 ГПК, който третото задължено лице е длъжно да даде в 3-дневен срок, ЧСИ определя съразмерните вноски за всеки кредитор съгласно нормата на чл. 136, ал. 3 ЗЗД, след което изпраща съобщение на работодателя с точно посочване на суми, които да удържа и превежда на всички взискатели. Третото задължено лице е длъжно да изпълни нареждането на ЧСИ, в противен случай носи административнонаказателна и наказателна отговорност. При промяна на размера на трудовото възнаграждение, при прекратяване на трудовото правоотношение или при настъпване на каквито и да са други промени, следва ТЗЛ незабавно да уведоми ЧСИ.
 
По този начин се осъществява справедливо удовлетворяване на всички взискатели, без да се натоварва ЧСИ да извършва разпределение и без усложнения, предизвикани от множество финансови операции по делото. Дейността за разплащанията към отделните кредитори на длъжника се поема от ТЗЛ /в повечето случаи предприятия, които разполагат с този ресурс/, а това улеснява обработката на плащанията при отделните ЧСИ, а оттам и облекчава самото водене на изпълнителното производство чрез постигането на такъв тип „автоматизираност” Това представлява една възможност за Взискателите да се удовлетворяват едновременно, въпреки малкия размер на ликвидно имущество, без да се налага да се извършва присъединяване и последващи разпоределения. Този начин на изплащане на удръжки е слабо разпространен в практиката, но с оглед стагнацията и бавното изплащане на присъдените суми заслажава внимание предвид икономическа обстановка.

Иван Марчев, юрисконсулт

Кантората



Адвокатска кантора „Анелия Бечева-Димитрова & партньори” е създадена през 2008г. Кантората е специализирана в сферата на търговското право, като предоставя на клиентите си пълния набор от юридически услуги, свързани с учредяването и развитието на едно търговско дружество. Консултира клиентите си при осъществяване на всички форми на преобразуване на търговски дружества, създава и актуализира документооборотът им, осъществява процесуално представителство при възникнали търговски спорове. Голям опит Кантората има при представителство в...

Вход за взискатели