Законът за извънредното положение – зима за гражданските дела


Гражданският ни процес никога не бива питан какви са неговите потребности, какво желае, как иска и трябва да бъде променян. Винаги обаче бива употребяван за конкретни цели. И захвърлян. Промените му рядко са добре обмислени и концептуални, за което дори не е нужен пример, но ще напомня само за спирането на сроковете по време на официалните празници и съдебната ваканция, което изтрая като уредба само около година.

Гражданският процес по време на извънредно положение

Законът за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, не успя да промени подхода към гражданския процес. Уредбата, макар и налeжаща и извънредна, е лишена от всякаква изобретателност, и то по материя, в която законодателят и Министерството на правосъдието трябва да са доста добре подготвени - електронното правосъдие. Със закона се урежда, че до прекратяване на извънредното положение се спират процесуалните срокове, а публичните продани се прекратяват и спира налагането на запори на банкови сметки, заплати и пенсии, както и извършване на описи върху имущество на физически лица.

Веднага прави впечатление контрастът с нотариалните производства, които се ограничават до неотложните заверки. Пораждането на поне два солидни въпроса поставя под угроза ефективността на мярката - кои са разрешените "спешни и неотложни" заверки (за който проблем алармираха и от Съюза на съдиите в България) и кой, включително под каква форма, ще осъществява контрола за това. Такава ли е хипотезата при наличие на предварителен договор, когато срокът за сключване на окончателен изчита по време на извънредното положение? Ще могат ли съдиите по вписванията да постановяват откази за вписване на неспешни и на подлежащи на отлагане сделки, на какво основание и с каква предоставена им компетентност за такава проверка? Предвиждам несъмненият резултат от тази уредба да е запазване на пълната нотариална дейност и концентриране на често множество лица едновременно и последователно в съответните помещения в нотариалните кантори.

Положението в гражданските съдилища в момента
Но към главния въпрос - какво е положението в съдилищата в момента: съдебни актове не се обявяват, макар и да се очаква да се пишат, съобщения и призовки не се връчват, заседанията се пренасрочват и не се провеждат. Дали точно това беше единственото възможно разрешение за гражданските производства? И може би тук стигаме до темата за електронното правосъдие - напредъкът с него през последните години и докъде сме с дигитализацията на работата на съдилищата и гражданските дела. Опасявам се, много далеч от желаното, което ще проличи и вече е видно точно в този момент.  

Възможните мерки и разрешения

Извън всякакво съмнение е, че с някои напълно постижими и не толкова сложни за конструиране и изпълнение решения можеше да се запази извършването поне на част от дейностите на съдилищата по граждански дела, без това да повиши епидемиологичния риск. Ще си позволя да посоча няколко:
1. Чл. 42, ал. 4 ГПК е посочено, че на страната могат да се връчват съобщения и на посочен от нея електронен адрес. Те се смятат за връчени с постъпването им в посочената информационна система. Постижимо бе със закона за извънредното положение да се предвиди разпоредба, съгласно която всеки адвокат в определен разумен срок да посочи електронен адрес за връчване на съобщения. Това е още по-наложително и при очертаващото се продължаване на извънредното положение. Какво ще промени такова едно разрешение? Надлежно получаване на постановени решения, подадени частни или въззивни жалби от насрещната страна и др., които при надлежната уредба в тази посока да се считат връчени и страната да може да ангажира съответната насрещна дейност. Тоест възможност за продължаване на процесуалните действия въпреки ситуацията и въведените ограничения чрез своеобразно дерогиране на спирането при извършване на действието от страната.

2. В особеното производство по търговски спорове е предвидена процедура (чл. 376 ГПК), при която делото да не се разглежда в открито заседание, когато с размяната на книжата са представени всички доказателства, и ако се приеме, че не е необходимо изслушването на страните. Тогава делото може да се разгледа в закрито заседание, като на страните се дава възможност да представят писмени защити и реплики. Това е институт, който се явява крайно удачен и възможен за употреба, почти наготово, точно в тази ситуация. Онагледено, това ще доведе до

решаване на делото без явяване на страните в съда, само чрез писмена кореспонденция.

От друга страна, прилагане на разпоредба от особено исково производство (дори именно на това по търговски спорове) в общия исков процес не е чужда на ВКС и тълкувателната му практика (относно възражението за прихващане и приложението на чл. 371 ГПК в общия исков процес - виж ТР № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). За яснота трябва да допълня, че не подкрепям такъв подход и намирам за нужна изрична законодателна уредба, моментът за което може да е точно сега. Не ми се струва немислима или крайно сложна хипотезата, при която съдът прилага леко "пипнат" вариант този начин за приключване на дело, когато това е възможно, за периода до края на извънредното положение. Особено пък това е приложимо при въззивното и касационни производства.

3. Може би вариация на първата хипотеза е тази, при която страните изрично заявят, че желаят делото да се разгледа без тяхно лично присъствие, по начина, който е доста срещан и в практиката - чрез подаване на молба, с която ангажират своето становище по въпросите, които ще са предмет на разглеждане в откритото заседание. Това би било изключително удачно особено за насрочените за периода на извънредно положение открити заседания и най-вече

по делата с ниска сложност и материален интерес, където и ефектът би бил най-видим.

В този вариант ще е възможно откритите заседания да се провеждат с участието на съдията и съдебния секретар - присъствено или дистанционно. Така процесуалният вакуум ще е минимален.

4. Разумна би била уредба и в посока на обявяването на постановени съдени актове в периода на извънредно положение. Несъмнено не е нищожно съдебното решение, което не е подписано от съдията и този порок може да се отстрани впоследствие (като то се подпише), а освен това съдията би могъл да го подпише с електронен подпис или по друг аналогичен начин. Посоченото би позволявало на страните да се запознават с постановените актове на съда, те да им бъдат връчвани и дори да могат да извършват действия във връзка с тях с оглед и разгледаната хипотеза за извършване на действия по-горе.

5. За четящия веднага възниква въпросът дали и как това може да се случи, без страната (адвокатът ѝ) да има достъп до съда и до делото и книжата по него. Тук може да помогне стартираният вече портал по проект: "Електронно правосъдие - проучване и изграждане на единна комуникационна и информационна инфраструктура и единен електронен портал на съдебната власт", финансиран по Оперативна програма "Административен капацитет", съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, в който се съдържа значителна информация и документи по дела за немалко от съдилищата в страната. Трябва да добавим и това, че страната и нейният представител следва да разполагат с преобладаващата част от документите. Ако приемем, че извънредното положение ще премине за не толкова кратко време, колкото ни се иска, при едно добро ротиране на съдебната администрация и деловодния състав изключително мислимо ми се струва те да могат да сканират и предоставят на страните определени материали от делата, нужни им за съответното действие, което пък да се скрепи със спиране на срока, докато липсва изисканата информация.

6. Иска ми се да стигна и по-натам. Да помечтая за провеждане на открито съдебно заседание чрез методи за отдалечена кореспонденция, която точно в една подобна нехарактерна ситуация, да могат да получат поле за реално приложение, за което иначе ще се събира значително повече смелост. Университетите и училищата, други обвинявани в ниска дигитализация учреждения, вече го правят, с което заслужават нашите адмирации.

Последиците за гражданските производства и не само

Своеобразното затваряне на съдилищата за периода на извънредното положение несъмнено ще доведе до няколко проблема по гражданските дела, с които всички ние ще трябва да се справим.

На първо място, всички висящи дела ще се забавят неимоверно. Понастоящем заседанията се пренасрочват за април и май, което явно ще бъде преповторено поне еднократно, множество книжа стоят невръчени или срокът за подаване на съответни документи по тях е спрян. Ще се стигне до натрупване на множество открити заседания, а оттам и до забавяне в изписването на съдебните решения впоследствие, когато тези заседания генерират актове за писане. Гражданският и търговският оборот ще получат допълнителен удар от забавената защита на накърнени права, която ще бъде дадена извън всякакви разумни, приемливи и предвидими срокове, при, така или иначе, не много бързата ни съдебна система. Явно междуфирмената задлъжнялост ще трябва да се пребори и с този проблем.

Забавянето ще натрупа работа и на самите съдии и адвокати, което несъмнено ще намали качеството на тяхната услуга, която е структурирана времево при други условия, при условие че понастоящем далеч не се уплътнява капацитетът на едни от най-ценните и скъпоплатени бюджетни служители - магистратите и съдебната администрация. Тоест гражданите и фирмите ще получат едновременно бавно, твърде вероятно с ниско качество и финансово неизгодно правосъдие.

Когато говорим за икономическите последици от COVID-19 и предприемането на мерки срещу негативните от тях, изумително за мен, остана настрана явната невъзможност за нормален търговски и граждански оборот при замразена съдебна система.

За да е ясно: бизнесът е немислим без работещ съд.

В този ред на мисли,

никой не спомена адвокатурата и влиянието на извънредното положение върху тази сфера,

разгледана като стопанска дейност. Адвокатурата, която впрочем в по-голямата си част представлява дребна или средна форма на малочислена стопанска инициатива и подобен срив в дейността ѝ е пагубен и за нея. Адвокатите са подлагани на подобни "празни периоди" и ежегодно, по време на съдебната ваканция, което допълнително утежнява положението в бранша в период, очакван като активен. Така погледнато, адвокатурата не се различава значително от собствениците на заведения или хотели и къщи за гости.

Приоритетът "запазване на човешките животи" несъмнено изисква всякакви възможни усилия. Това обаче в никакъв случай не ни освобождава от задължението да запазим и съхраним всяка дейност - изцяло или частично, която е възможна и може разумно да функционира при променените условия. Вирусът е факт, както и състоянието, в което се намира светът - нещо немислимо само до преди месец. Въпросът е на физическо оцеляване, но и на спешни мерки, повишаване на изобретателността и продуктивност на идеи във всяка сфера на живота.

д-р Борислав Ганчев, адвокат
Статията е публикувана в www.dnevnik.bg на 24.03.2020 г.

Кантората



Адвокатска кантора „Анелия Бечева-Димитрова & партньори” е създадена през 2008г. Кантората е специализирана в сферата на търговското право, като предоставя на клиентите си пълния набор от юридически услуги, свързани с учредяването и развитието на едно търговско дружество. Консултира клиентите си при осъществяване на всички форми на преобразуване на търговски дружества, създава и актуализира документооборотът им, осъществява процесуално представителство при възникнали търговски спорове. Голям опит Кантората има при представителство в...

Вход за взискатели